Александър Драганов - "Сказания за Ледената планина"

Нямам удоволствието лично да познавам Александър Драганов, но принципно знам кой е. Това е човекът, крепящ Цитаделата. Истински фен на жанровете фантастика, фентъзи и хорър, той оставя впечатление за откровен и интелигентен тип, който притежава и едно много рядко срещано, и поради тази причина особено ценно качество - извлича позитивите от всичко, което прочете или изгледа. Демек не е хейтър. А за да се убедите в думите ми просто разгледайте обстойно Цитаделата.
Оказва се, че Александър е и писател във фентъзи жанра. Доста добре справящ се при това. Имах някои съмнения относно "Сказания за Ледената планина", но за щастие произведението се оказа увлекателно, зарибяващо и написано в най-добрите традиции на поджанра меч и магия.
Книгата включва двата разказа "Елфът от планината" и "Лихваря", както и романа "Водопадът на зората". И така подредена тя много бързо ни потапя в действието си, защото първите две истории ни въвеждат плавно в изградения от автора свят, а на всичкото отгоре ни запознават и с главните действащи лица - елфа на мрака Алтиарин и вампира Римиел. Така нуждата да ни бъде обяснявано надлъж и нашир кой какъв е в романа на практика отпада и на нас ни остава да се насладим на много битки, чудовища, яки злодеи и не на последно място на красивите и прочувствени любовни истории.
"Елфът от планината" ни представя елфа на мрака Алтиарин - страховит войн и пълководец на армиите на Иррхас-Аббат. За зла участ, след лошо развила се любовна авантюра, той бива прокуден от жреците на страната си и пратен в изгнание из дивите земи на Ледената планина. Там, след сблъсък с мощния физически Йети, той пада омаломощен, очаквайки смъртта. Една случайна среща с младо момиче и нейния баща ще се окаже повратна точка в живота му. Предстоят времена на осъзнаване. На преосмисляне и промяна.
В "Лихваря" иде ред да се осведомим относно тревогите на вампира Римиел. Същество на мрака, той спи денем, а нощем утолява нестихващата си жажда, търсейки жертви, които да го снабдяват с кръв. Но това не е звярът, който сигурно си представяте. Римиел е превърнат във вампир не по свое желание, като дори е запазил голяма чат от човешката си същност. Особено способността да обича. И отново зле развила се любовна история изправя съществото на мрака пред смъртта. Изход има, помощта си предлага Лихваря - митичен представител на древна полузабравена цивилизация, притежаващ могъщи сили, който в замяна иска нещо простичко... в удобен за него момент да му бъде извършена услуга.
И така основите са поставени, а те са солидни. Спокойно преминаваме към романа, където главните герои се познават, а Алтиарин е намерил голямата любов в лицето на знахарката Лерта. Дъщеря им Алтира вече е млада дама, готова да се обучава за сражения, а магичните и способности са по-силни и от тези на майка и. Животът им върви спокойно до деня, в който Римиел застава на прага на вратата им с лоши вести.
Вампирът се е превърнал в неволен притежател на камък излъчващ зелено сияние. Предмет, който ако не бъде унищожен е възможно да доведе до края на познатия свят. А за да бъде предотвратена тази съдба, героите ни трябва да извървят дългия път до Водопада на зората, където евентуално ще могат да унищожат камъка. Предстои приключение - път, който Алтиарин, Лерта, Алтира и Римиел трябва да извървят заедно. Но по-важното - трябва да са единни.
Александър Драганов, освен че обича жанра, е и прочел много от представителите му - това може да се заяви със сигурност. Попил е от любимците си в бранша, като някои сходства с книгите на Дейвид Едингс са лесно доловими, освен ако само на мен не ми се е сторило така. Но същественото е, че е усвоил тънкостите в занаята и в резултат е сътворил фентъзи, въплащаващо приключенски дух, но е и доста бойно ориентирано. Действително екшънът е въздействащ, а битките са много и разнообразни. А освен магия и специфичните умения на героите, също добре използвана и оползотворена в схватките е околната среда. Кръв се лее, а добре дошли са и сцените с точно на място промъкващите се хорър благинки. Но агресията не е самоцел, като мога да ви успокоя, че ненужната такава е избегната.
Светът, който заобикаля героите ни е интересен, като има мегдан да бъде и дообогатен. Освен мрачни елфи ще срещнете светлите им събратя, различни по вид чудовища и ударна доза зловещи злодеи. Александър е сладкодумен разказвач, който на няколко пъти хванах да използва думи, които по принцип са доста разговорни и рядко се срещат в такъв тип творби, но ефектът от тях е положителен, защото те само разнообразяват и вкарват допълнителен живец в и без това пъстрото повествование.
Сега иде ред на няколко негатива, които ща не ща ще споделя. Еднотипни любовни истории. Таман трички - по една в двата разказа и една за романа, като изглеждат съставени по един и същ модел. Първата грабва с очарованието си, втората иде като дежа вю и е малко фифти фифти, а третата, която е и най-важна сякаш се стоварва твърде внезапно и не работи така добре поне в началото. За щастие тя е разположена в романа и благодарение на писателската си дарба, авторът я е развил по един много емоционален начин впоследствие.
Отново вследствие на любовните пориви и романтичните диалози произлиза още един лек минус - малко в повече ми дойде сладникавостта. Мисля си, че ако сцените на привързаност бяха по-нарядко, ефектът от тях щеше да е по-осезаем.
Последно, честна дума, ще отбележа праволинейността на сюжета, в който обрати все пак не липсват, но често решенията на проблемите пред героите изскачат по-лесно от очакваното. Но това действително е бял кахър, който е неутрализиран от стремглавото действие и богатото авторово въображение.
Книгата е лека за четене, но някои от истините, до които достига и ни предава, са тежки и общоприети. Защото не бива да се издават присъди на база раса, цвят или религиозни убеждения, а критерият би следвало да е да бъдат оценени действията на индивида. Защото поне аз твърдо съм убеден, че човек може да се промени. Както и тъмен елф. Че дори и вампир.
Лична оценка: 7.7/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Джордж Р.Р. Мартин - "Игра на тронове"