Don't be Afraid of the Dark (2010)

Гийермо дел Торо е режисьор, който в никакъв случай не страда от липса на хвалебствия. Има си човека едно стабилно ядро от фенове, които започват да подскачат и писукат само докато му видят изписан някъде нейма. Лично аз не съм представител на споменатото ядро. Всъщност гледал съм почти всички филми, които е режисирал, някои от тях дори харесвам, но не го възприемам като едва ли не някакъв корифей или светило в бранша.
В конкретния случай обаче Гийермо не е режисьор. Тук той се изживява като нещо друго, като повелител, едва ли не месия, а името му се мъдри като свещен надпис над заглавието "Don't be Afraid of the Dark", последвано от presents. От което си правя извода, че е презентьор. Истинската му издънка обаче е, че е и сценарист. Но за това малко по-нататък.
Мексиканският режисьор много добре е преценил, че с този си сюжет и тези актьори, или казано малко по-директно, от този материал, с който разполага, няма да излезе нищо хубаво и е поверил режисурата на някакво свое протеже, зовящо се Трой Никси. И как по дяволите тоя нечуван субект да успее да избачка хубав филм на ужасите? Трудно, ще предположите вие. Никак, казвам аз.
И режисьор и презентьор след направата на филма са разбрали, че той е ценен колкото радиоактивен отпадък и точно тук е най-големият им успех - и двамцата са успели да извлекат полза от ситуацията. От една страна, след неминуемото недоволство на феновете, дел Торо си запазва правото да посочи с пръст главния виновник за смрадта и по този начин да си измие ръчичките. От друга пък Никси, знаейки, че ядрото верни фенове ще се скупчи само като види името на именития мексиканец, се е навил да режисира, демонстрирайки престъпни непукизъм и неуважение спрямо зрителите. В крайна сметка хонорарите ще бъдат заработени, а киноманите остават набутани. И то мъжката.
Абсолютната наглост обаче се корени на ниво сценарий, който както разбрахме е дело на дел Торо. Но защо тогава прилича на писан сякаш от не особено въодушевен третокласник? Краден безпардонно откъде ли не, той оставя впечатление за филм, който вече е гледан... поне два пъти. Ултра предвидима по цялата си ос, лентата представлява блато, населено с повече клишета, отколкото пиявици.
Произволно семейство, съставено от мама, тати и малко момиченце, се нанася в нова къща. Естествено странните събиития не закъсняват, като се случват по тъмна доба. Малкото момиченце предупреждава по-големите, но те решават да се държат сякаш са по-глупави от него и ето - лентата е скалъпена. За повечко драма се оказва, че главата на семейството живее с втора жена, която дъщеря му не харесва особено. А за да не гледаме само тримата глупаци, пред екрана чат пат се мяркат сърдит страшен дядко и стъписана слугиня. Типични образи за такъв тип долнопробно кино.
Актьорската игра представлява оголен, туптящ, изключително болезнен нерв. Скапана отвсякъде. Централна звезда в продукцията би трябвало да е Гай Пиърс. Само дето той през цялото време стои като изтукан. Сякаш е изваден от хладилника, все едно глътнал бастун, той излъчва груба темерутщина. Жена му е изиграна от не особено талантливата Кейти Холмс. През по-голямата част на продукцията тя се държи като неадекватна, перфектно възприела изражението и маниерите на онодена мисирка, но през друга, по-малка част, сякаш си възвръща самообладанието на тъпа овца. Наистина, много измъчена ми се видя, почти бях на косъм да я съжаля... Общо взето изпълнението на малката Бейли Медисън е най-доброто нещо във филма, но само по себе си и то не е нещо особено.
Няма как да не отчета факта, че създателите на "Не се Плаши от Тъмното" са искали да ни поднесат най-вече една солидна и завладяваща атмосфера. Но атмосферата в доброто кино се гради колкото около актьорска игра и сценарий, толкова и около подходящ саундтрак. За първите два компонента вече си направих устата, а пък музиката към филма определено не блести. Няма как с дълги откъси от кадри в голямото имение, както и изгледи в градината да ни бъде натрапено усещането за уникална атмосфера. По-скоро усещането е за муден шит.
Ако заглавието на този съвременен хорър, изглеждащ сякаш сниман преди поне 15-надесетина години, има за цел да ни провокира, казвайки ни да не се плашим от тъмното, а смисъла е всъщност обратен и би трябвало да се стреснем, то аз го обявявам за неподходящо. Дори имам идея как да бъде поправено, като го заменим със значително по-удачното "Не се Плаши от Скуката". Защото най-плашещото нещо в случая е именно тя. Актьорското бездарие и сценарната немощ са просто леко шокиращи. И като за капак ще кажа, че впечатлението, което оставя лентата е, че сякаш е ориентирана към по-малките зрители. Тези, които са на годинките на малкото момиченце в главната роля. Виж, тях може и да ги уплаши. А на по-големите мракът може да подейства по един единствен начин - приспивно.
Лична оценка: 3/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Джордж Р.Р. Мартин - "Игра на тронове"