Донко Найденов - "Хоризонтите на лудостта"

Тази година имах удоволствието да се запозная с творчеството на Донко Найденов, който е изключително талантлив български автор, а творбите му попадат в жанровете хорър и мистерия. След два прочетени негови сборника с разкази и новели на ужаса, мога с абсолютна увереност да твърдя, че това е любимият ми жанров писател, от българските, за момента. Става дума за "В капана на неизвестното" и "Ударите на съдбата", които са тежки, плашещи и запомнящи се произведения. Господин Найденов дори ги е пуснал фрий в Читанка и ако искате да си направите услуга, кратичкият ми съвет е: прочетете ги!
По-важното в случая обаче е, че освен с творчеството му, аз успях да се запозная (за жалост само във фейсбук, но пак се брои) и със самия автор, като това изобщо не е било някаква фикс идея или уиърд мания от моя страна. Даже и не помня как се случи, но общото ми впечатление е, че Донко Найденов освен 100% професионалист е и уникален човек. Не мога да твърдя, че го познавам или нещо подобно, но отношението му към мен бе феноменално добро, а вярвам, че така се отнася и към всичките си фенове.
И така, за да продължа по темата ще кажа, че безплатните книги в Читанка ме оставиха гладен за още от специфичния стил на Донко Найденов и аз си поръчах допълнително два сборника с твърд хорър, като тук ще разгледаме "Хоризонтите на лудостта". Книгата включва шест на брой разказа, разделени условно в категориите "Мистерия" и "Ужаси", като на места, мистерията на автора е по-стресираща и от ужаса му. Демек - все е страшно.
В "Константата на времето" неголяма група пътници се качват на автобус от София за Исперих, където всеки отива по свои си задачи. Какво толкова може да се случи по пътя? Ако питате Донко Найденов, то тогава отговорът ще е - всичко. Пътниците действително достигат до крайната цел, но малкото градче не е такова, каквото го познават.

"Не е трудно да играеш ролята на луд, но е трудно да вникнеш в неговото съзнание - да опиташ да разбере какво мисли, каква е представата му за живота, какви са плановете му, каква е действителността, която вижда с очите си? И точно затова идват наистина многобройните размишления: Защо тези хора не се контролират, как така изведнъж мозъкът ще се озове в плен на неведомото, възможно ли е да кажем на такъв човек: "Какво ти пречи да бъдеш нормален, да се движиш нормално по улиците, да не си говориш сам, да не се усмихваш без причина", и той - щрак - да те послуша и да стане като другите.
Не е възможно, нали?"

"Методите на Гауро" е феноменално добро произведение, което още с първите си няколко поставени въпроса и още с началните си две-три странички, ще ви накара да се изправите на нокти. В него лирическият герой разказва за свой приятел, който внезапно, без видима причина или предшестващи симптоми е... полудял.
"Вампирът" ще ви вкара поредна психо атака, след която трудно ще се доверите на нов съсед.
В "Руините на антрацитната мина" разказвачът е твърде заинтересован да разбере какво аджеба се е случило в изоставената мина. Тайната, която е скрита там обаче е в състояние да повреди здравия разум.
Ред е на пенсиониран доктор, човек здраво стъпил на земята, да се натъкне на неочакван спектакъл. "Спектакълът на грешниците" иде, за да ни отговори защо някои места ни се струват приветливи, красиви и носещи добро настроение и спокойствие, а други възприемаме като мрачни, гротескни и меко казано отблъскващи.

"<<ИСКАМ ОТМЪЩЕНИЕ>>

Една от най-интересните странности на човешкия организъм е да се отпуска и да разсъждава трезво в състояние на тотален ужас. Незнайно защо, това кратко изречение предизвика в съзнанието на младежа неописуемо силен шок - може би защото в предните писания духът в никакъв случай не показваше злонамереност, а просто желаеше да се разкрие тайната му - само че в сегашния момент той говореше за ВОЙНА! Думата отмъщение изглеждаше зловещо - написана с черни главни букви върху екрана - въпреки това Георги мигновено излезе от първоначалния потрес и му написа отговор:
<<Напиши ми какво отмъщение имаш предвид.>>
Отговорът дойде почти веднага:
<<Заслужено!>>"

"Посещението" ни прави съпричастни към историята на Георги - млад мъж, който решава да прекара отпуската си в новата къща на семейството, отдавайки се на писане на хорър разказ. Някои обстоятелства ще му попречат да се съсредоточи изцяло върху заниманието си. Дреболии като... призрачно присъствие с ултиматум.
Постарах се да съм максимално кратък и неясен в резюмирането на разказите, за да можете да им се насладите изцяло при прочит. В книгата слабо няма и ще е добре да се приготвите да прекарате няколко часа буквално на полусъединител.
Залагащи предимно на описания и мощни внушения, произведенията в "Хоризонтите на лудостта" са от типа ужас, който може да постави на изпитание здравия разум. Както на персонажите, обитаващи страниците, така и читателския. Затова прекаленото любопитство най-вероятно не е най-добрата възможна идея.
И за финал - много се изкефих, когато разгърнах книгата и видях, че съм поздравен. Наистина страхотен жест, който на пръв поглед не коства кой знае какво, но за мен означава много. Благодаря ти, Донко!
Лична оценка: 8/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Джордж Р.Р. Мартин - "Игра на тронове"