Алберт Санчес Пиньол - "Хладна кожа"

"Хладна кожа" е роман на португалеца Алберт Санчес Пиньол и макар да е напълно допустимо някои от посланията и идеите, заложени в него да не съм ги осмислил изцяло, то това, което мога да направя е да ви запозная с историята и да ви го препоръчам горещо. Жанрът е готически ужас, но поради зададените от автора въпроси, както и заради наличието на разсъждения, по сложни в същността си теми, това не е ужас само заради самия ужас, а със сигурност е много повече.
Мъж, който бяга от миналото. Мъж, който търси спокойствие. Мъж, който предпочита уединението на този етап от живота си.
Това е главният герой на произведението. Неговото име така и не е споменато. Годината, през която се развива действието, също не присъства като информация. Знаем единствено, че нашият човек, в качеството си на метеоролог, бива пратен за година на малък остров, някъде из околностите на Антарктида, където да отбелязва скоростта, посоката и честотата на ветровете. Предстои година самота, в която да се върши скучна и монотонна работа. Само дето това изобщо не отговаря на истината.
Първо, метеорологът се озовава в компанията на пазачът на фара, някой си Батис Каф, който изглежда като битник, държи се като пещерняк и действително е много груб и саможив тип. И второ, всяка вечер островчето бива нападано от орди чудовища, които са бързи, пъргави и хищни. За да оцелее, на човекът с времето му трябва стабилно убежище и партньор, на който може да се разчита. Поради липса на какъвто и да е избор, такъв се явява Батис Каф, а фарът изглежда като перфектното място за укритие.
А най-голямата изненада се явява Любимката. Тя е представител на тъй наречените жабоглави, която Батис е уловил и обучил на дребни нещица, улесняващи живота - да събира дърва, да носи вода, да сервира. През останалото време или я бие, или се сношава с нея.
Разказът е от първо лице и ни запознава с много от мислите, впечатленията и терзанията на главния персонаж, като тук силата на самотните разсъждения не бива да се подценява. Взаимоотношенията му с единствения друг обитател на острова са също основен елемент от историята и са представени детайлно. Описанията изобилстват и това е добра новина, защото освен, че са сочни, те обрисуват идеално местноста и разиграващите се на нея действия.
Въпросите, които задава авторът изискват сложни отговори, почти философски са, но романът в никакъв случай не е тежък или претенциозен. "Кой е човек и кой е звяр, кой е здравомислещ и кой е луд, какво е властта и какво е покорството" - това не са теми, по които ще се пъна да пиша есе, така че най-малкото ще ви спестя излишни бисери от моя страна. Важното е, че произведението е добре замислено, отлично обмислено и чудно реализирано.
Лична оценка: 8/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Джордж Р.Р. Мартин - "Игра на тронове"