Анджей Сапковски - "Сезонът на бурите"

Пристъпвайки в град Керак, по лични дела, вещерът Гералт от Ривия едва ли си е представял що за злополучия ще му се изсипят на белокосата глава. Неприятната задушна атмосфера в караулното на влизане в града, е само уханното начало. Там мечовете на Белия вълк биват отнети под предлог, че в Керак никой няма право да пребивава въоръжен. Вече в самия град, в местното легендарно заведение за вкусна храна и скъпи вина "Natura Rerum" пък Гералт бива арестуван за, пригответе се, финансови машинации. След седмица в дранголника някой плаща гаранцията и Гералт е свободен.
Е как да имаш желание да останеш в града? Оказва се, че не ще останеш, ами и хоро ще играеш. В караулното борбените женски стражи сюрпризират изстрадалия вече немалко вещер, с неприятната вест, че уникалните му два вещерски меча всъщност... ги няма.
Въпросите са много. Работа за вършене има. Приключението започва.

"Тара-рара, бум, бум, умта-умта, рим-цим-цим, папарара-тара-рара, тара-рара, бум-бум-бум..."
Из "Марш на вещерите" в изпълнение на миньорския оркестър, съставен от джуджета.


Не мога да не копирам част от встъпителните думи на автора. Сапковски го е казал кратко точно и ясно и няма смисъл да се пъна да описвам с мои думи един от най-сполучливите фентъзи персонажи въобще.

"Гералт от Ривия.
Той е такъв, какъвто съм го създал. Има бели коси и понякога се усмихва зловещо. Харесва красивите жени. Циничен, но умерено. Вижда в тъмното и е невероятно бърз и силен. Като котка — недоверчив и недостъпен. Движен от собствените си догми. Той е мутант, странник, обучен в Каер Морхен, Вещерското средище.
Има два меча. Единият от стомана, изкован в Махакам, в ковачниците на джуджетата. Семпъл и елегантен. И още един, със сходна дължина и тежест. Сребърен, украсен с рунически знаци. Сега Гералт дебне Идр, хищник, който живее само за да убива. Също както и едни доста лоши хора дебнат Гералт.
Сагата продължава. Историята не свършва."


Книгата е последното, което е излязло изпод перото на Анджей Сапковски с централен образ Гералт от Ривия. Хронологично обаче тя се намира много преди "Господарката на езерото" и представлява отделна история, която спокойно може да се чете самостоятелно.
Представено ни е най-доброто от вещера. Изтребителят на чудовища е в отлична форма, значително по-френдли настроен е отколкото очаквах, говорим за доколкото това е възможно, а тупалките му са здрави и нанасят щети. И, може би добре знаете, но аз да го кажа, отвори ли си устата, то репликите му винаги са тежки, винаги на място и никога, при никакви условия, не дрънчат на кухо.

"Вещерът въздъхна. Случвало му се беше неведнъж и два пъти да вижда резултатите от действието на безопасните телепорти, беше участвал в сортирането на останките на хора, използвали телепорти. Затова беше наясно, че приказките за безопасните телепортали са подобни на твърденията: моето куче не хапе, моят син е добро дете, този бигос е пресен, ще ти върна парите най-късно вдругиден, нощувах у една приятелка, сърцето ми е изпълнено с любов към родината и... отговори на няколко въпроса и веднага ще те пуснем."

Сред най-добрите страни на романа е стабилното участие на поета трубадур Лютичето. Стихоплетецът е важна част от цялата сага, той е верен приятел на Гералт и съм убеден, че без него нищо нямаше да е същото. Вярно е, че доста пъти нещата биха се развили по-благоприятно и без него, но аз наистина не си представям поредицата, ако точно този персонаж бе отсъствал. Винаги съм се молел за голямо негово участие и тук го получаваме. Което пък е гаранцив за забавни диалози, досадни въпроси, смях и каламбури от всякакво естество.
Всъщност хуморът на Анджей Сапковски също е сред големите плюсове на произведението. Множеството шеги, басни и вицове създават неповторимо настроение, което прави четенето на "Сезонът на бурите" нещо повече от приятно изживяване. Личи си, че авторът обича тази своя сага и години след като тя е завършена, той намира начин да ни впримчи отново в историята. Да ни направи за пореден път съпричастни към съдбите на героите. Да ни накара да изпитаме глад... за още.

"- Гералт от Ривия - каза той най-накрая. - Унищожител на чудовища и свръхестествени същества. Унищожител, бих казал, легендарен. Бих казал така, ако вярвах в легенди. И къде са вашите знаменити вещерски мечове? Нещо не ги виждам.
- Нищо чудно, че не ги виждаш - каза Гералт. - Защото те са невидими.Какво, не си ли слушал легендите за вещерските мечове? Непосветените не могат да ги виждат. Те се появяват, когато изрека заклинание.Когато възникне необходимост. Ако възникне. Защото мога да се оправям доста добре и без мечове."

Откраднатите мечове на Гералт са просто една от неприятностите за врщера. Неудобства ще му бъдат създавани от магьосници, ще си има работа с всевъзможни чудовища и твари, предстои взимането на важни решения, подледствията от които заплашват да се завърнат като бумеранг. Казах ли, че е на всичкото отгоре е набутан в кралски и дворцоеи интриги? Да, приключението е широко мащабно и героично епично, това аз ви го гарантирам.
Злите по никакъв начин не разочароват. Много са, във всякакви форми и кой от кой по достойни за читателската омраза. Някои изпъкват естествено, но тук няма да издавам детайли, че никак не ми се ще да убия нечий кеф.
Първоначално наличието на много герои ми се стори като нещо, което не е било чак толкова необходимо. Но с приближаванено на края на книгата, когато вдичко си идваше естествено на мястото, все повече осъзнавах, че всеки един от персонажите малко или много допринесе за колоритността на историята.
Много ми хареса и как чисто като изграждане "Сезонът на бурите" напомня на "Меч на съдбата" и "Последното желание". Разбира се разглежданото тук заглавие е роман, но някои от главите са досущ като отделни по-малки истории, които обаче служат непоколебимо за придвижването на голямата история твърдо напред.
Поджанрът естествено е меч и магия. За магията - там си е. Мечовете... къде счупени, къде невидими, къде ги няма - там положението е леко несигурно. Провокациите и явните обиди се сипят като изведро по посока вещерова, но въпреки цялата канонада от простотии Гералт не е от типажите, които ще махнат с ръка. На всекиго ще бъде сервиран специалитета на заведението, наречен "полагаемото му". И тук спирам с писанията. А, навънка притъмняло. Дано не се задава буря...
Лична оценка: 9.3/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Бранимир Събев - "Човекът, който обичаше Стивън Кинг"