Ю Несбьо - "Немезида"

Немецът с пияндурският нос, малоумният алкохолик, спиуни герман... Прозрачната полицайка, усмивка на влечуго, много чайки и една хлебарка. Дейвид Хаселхов, послушен ротвайлер, хилещи се конкубини. Сетерска треперушка, дисосмия, fusiform gyrus. Цигани, добра партия шах, "Изкуството на войната", улица "Безгрижие". И още подобни, няма смисъл да продължавам.

"Преместих се на улица <<Безгрижие>>, но и това не помогна."

Хари Хуле я оплесква тоя път яката. Стара негова тръпка - Ана Бетсен - се свързва с него. Добрата душичка Хуле се съгласява да изкарат една вечер заедно. Нещата не завършват добре - Хари се събужда с чудовищен махмурлук, без реален спомен от срещата. И това е само мъничкият проблем. Големият е, че скоро се разбира, че Ана е мъртва, а уликите сочат към ченгето любител на чашката.

"Хари погледна овалното прозорче над масата, вече покрито с влага. Илюминатор. Космически кораб. Внезапно му хрумна да избърше запотеното стъкло. Навярно ще открие, че се намират в космоса - двама самотни астронавти в Мъглявината Конска глава на борда на летящ фургон. Едва ли би изглеждало по-невероятно от онова, което тепърва се готвеше да разкаже."

През това време възлюбената от Хари Ракел е в Москва, заедно със своя син Олег. Там се води съдебното дело за попечителство на детето, а бащата на Олег е голям човек с много връзки.
За капак пък баш сега в града са извършени няколко банкови обира, убита е банкова служителка.
Прогнозите са за екстремна заетост на полицията.
Хари се намира на никъде. Бяга от алкохола, но му се ще да е близо до него. Няма много интереси. Обича работата си, но колегите му сякаш не го понасят. Реално чувство или параноясване някакво?

Ю Несбьо предлага най-доброто от себе си - шеметно темпо, мисъл и смисъл, престъпления и разследване, уникални персонажи. История в историята. Норвежецът има план да смаже емоционално читателя. Има и смелостта да обърне жанра с хастара навън. Завързаните сложни възли биват разплитани един по един. Обратите се сипят. Точно това превръща "Немезида" в гениален криминален шедьовър. Значим мегатрилър, който има силата да поразява. След прочитането му човек просто стои и гледа в една точка осмисляйки. Роман, в който всяко изречение и подхвърлена реплика имат значение.
Представям си Ю Несбьо като човек въоръжен с огнехвъргачка. Огънят бълва ли бълва и след него остава единствено пустота. Не отломки, не трупове, а едно голо поле. С такава сила авторът опустошава емоциите в душата. Не е реално, но е живата истина.
Лична оценка: 10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Бранимир Събев - "Човекът, който обичаше Стивън Кинг"