Three Billboards Outside Ebbing, Missouri (2017)

За съкрушената след смъртта на дъщеря си Милдред Хейс, времето е сякаш спряло. Няколко месеца след трагедията полицията все още е наникъде, а и отстрани не изглежда като да се прави нещо по случая. Твърдата жена обаче има план, в чийто успех искрено вярва, как да накара органите на реда да се размърдат. Тя наема три билборда, които са в близост един до друг, намиращи се на второстепенно шосе извън града, на които с големи черни букви на червен фон отправя своите директни въпроси към ченгетата. Милдред ясно съзнава какво я чака след този ход и кротко се приготвя за война.
Шериф Бил Уилъби е началникът на местното полицейското управление, който няма как да не се чувства засегнат от сътворената дандания, понеже освен, че се е наел и засега провалил с разследването на случая с мъртвото момиче, на единия от билбордовете жестоко се мъдри въпрос отправен лично към него. Тъпото в случая е, че човекът е съвестен служител на закона, който наистина е положил труд да се справи със загадката кой по дяволите е изнасилил и убил Анджела Хейс. Бил обаче удря на камък и без да разполага с достатъчно улики просто цикли на място. Жителите на градчето обаче знаят за какъв мъж и полицай става въпрос и той без угризрния може да бъде наречен уважаван от всички и будещ респект служител на реда. Колегите му също са твърдо зад него. За капак шерифът е болен, като не му остава много.
Провокативните надписи на билбордовете определено постигат ефект. Новините гърмят, хората негодуват, Милдред бива жестоко заклеймена. Напрежението започва да достига нива, при които няма как на някои единици да не им избият чивиите. Ченгетата драпат упреците да бъдат свалени от билбордовете, но за тях е платено, а Милдред е желязна и няма намерение да отстъпва. Пък и няма нарушен закон. Какво като от цялата работа страдат близки на главните дейци в този извратен цирк, най-вече като сина на Милдред и жената, децата и колегите на Уилъби.
Актьорите в този невероятен филм се справят божествено. Франсис Макдормънд е Милдред Хейс - жена, която е изстрадала достатъчно и вече е спряло да и пука. Сега е настроена против всички. Твърдият и нрав и магарешки инат имат своите логични обяснения, но въпреки това не могат да бъдат приети еднозначно. Това е образ, който едновременно е достоен за съжаление, уважение и презрение.
Уди Харелсън е шериф Бил Уилъби. Силно присъствие и мъжкарско изпълнение, изпъкващо с мощ и достойнство. Това е коравото ченге, което няма да се даде на някаква си болест, а до последно ще изпълнява задълженията си. Човекът, който не иска да бъде запомнен като хленчеща жалка развалина, а като здрав, прав и вършещ работа индивид. Той не изглежда като някой, който би позволил за него да се ронят сълзи.
Това са двамата главни актьори, но те далеч не са единствените, които заслужават да бъдат споменати. Сам Рокуел го играе не особено умното ченге Диксън, което е под командвакомандването на Уилъби, но едновременно с това е непокорен и избухлив тип, който живее при майка си. Показани са ни синът, бившият мъж на Милдред, както и жената на шерифа, като в ролите съответно влизат Лукас Хеджис, Джон Хоукс и Аби Корниш. Те са важни за обрисуването на голямата картинка, защото са хората засегнати без да са го искали и без да бъдат питани, камоли жалени. Ред е момчето, работещо в агенция, което се навива да изпълни желанието на Милдред, свързано с билбордовете. Отново имаме познато лице - Кейлъб Ландри Джоунс. Кратко участие има и Питър Динклидж, който просто е местното джуде и още мустакат сладур.
Понеже сценарият е въплащение на съвършенство, трябва да отбележа, че всичко в продукцията е дяволски добре навързано. Всичко, което се случва следва логиката на предходните действия и това работи на максимум. Говоря за една откровеност към зрителя. Без напъни за арт или излишни мистерии. Събитията такива каквито е трудно да се случат, но в никакъв случай не невъзможно. Няма сюжетна нишка, която да виси или пък да е пренебрегната. Филмът поставя болезнените си въпроси още в началото, но успява в продължение на близо два часа, благодарение и на задъханото си темпо, да бъде провокативен, жесток и когато трябва критичен.
Брутален селски бой не липсва. Омразата водеща до още по-голяма омраза сякаш напоява и отравя атмосферата. Изречените извинения и прошката пък рязко контрастират с всичко останало, но също са там, подаващи се срамежливо иззад ъгъла. Това, което Милдред се решава да направи, както и ответният отговор на шерифа може д бъде оприличено най-вече като партия шах. Въпросът е какъв ще бъде следващият ход на противника, а е и много важно всеки да мисли няколко хода напред, понеже истински добрата шахматна игра го изисква. Но това е игра, в която силни емоции като любов, гняв и омраза не бива да имат място. За да пожъне успех човек трябва да разчита на стратегия, трезв ум и спокойствие. Възможно ли е те да бъдат постигнати от всеки, въпреки добрия пример?
Лична оценка: 9.1/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Робърт У. Чеймбърс - "Кралят в жълто"

"Зовът на Лъвкрафт"