Анджей Сапковски - "Господарката на езерото"

"Господарката на езерото" освен пряко продължение на "Кулата на лястовицата" се явява и седма последна книга от епичната сага за вещера Гералт от Ривия. Предният роман действително завърши с отворен край, но в тук разглеждания завършек всичко си идва на мястото по един напълно удовлетворителен начин.

"- Лекичък си, кокошолисе. - Гералт тръсна звяра, който наистина не тежеше повече от добре охранен пуяк. - Лекичък си. За щастие ми плащат на бройка, а не на тегло."

Истината е, че "Господарката на езерото" е страхотно добро фентъзи. Безкомпромисен жанров, подчертавам жанров, шедьовър. Това е книгата, която максимално се доближава до "Меч на съдбата" и "Последното желание" качествено, а споменатите първи две произведения пък си остават ненадминати. Но и това е много. Все пак Сапковски се е наел с нелеката задача да изгради свят, в който читателят да се потопи; да развие пълнокръвно редица персонажи, важни за историята; да създаде злодеи, които дълго ще се помнят. Драматичните му моменти са малко, но "хващат", шегите изобилстват, описанията са на място, стегнати са, достатъчни са и с тях не е прекалено, а екшънът, бил той под формата на кормене с мечове или размяна на магии е в големи количества и лично мен ме караше да настръхвам от кеф. И това важи за всички книги от поредицата, може би без "Кръвта на елите", но няма как да разглеждаме цялостно сагата без нея, а съм сигурен, че ако се хвана да я прочета пак, бих я харесал повече. Така че авторът се е справил с поставените задачи перфектно.
Къде заварваме нашите герои в това приключение? След като мина през Кулата на лястовицата Цири се озова на сякаш вълшебно място, където бе посрещната радушно. Това местенце се оказва доста злокобно обаче и най-лошото е, че бягството от там е трудничко. За щастие детето на предопределението владее сили, които при изключителен контрол могат да бъдат в помощ.
Йенефер не е мръднала от мястото си - все още се намира в лапите на могъщия Вилгефорц. Магьосникът не се свени да я малтретира с цел да получи информация, която да му помогне да се добере до Цири.

"Гералт не вярваше, че ще успее да се изправи. Изплю кръв през разцепената си устна. Стисна меча си по-силно.
- На Танед само леко те потроших. - Вилгефорц се приближи до него и завъртя пръта. - Леко и деликатно, понеже исках само да ти дам урок. Само че тъй като явно не си си взел поука, сега ще те потроша целия, ще те разкъсам на парченца. Така че никой никога да не успее да те събере наново."

Гералт и компания засядат в Тусент. Под компания мисля е ясно, че говоря за стрелкинята Милва, нилфгардеца Кахир, вампира Регис, цапнатата в устата Ангулеме и поета Лютичето, който е любовник на тамошната принцеса и на всичкото отгоре се подвизава с титлата Виконт.
На пръв поглед всичко сякаш е като сбъдната мечта. Всички са нагостени като царе, обръща им се внимание като на важни особи, а специално за вещера Тусент е райско кътче. Постоянно бива наеман да изтребва гадове - дето се вика работа бол, а и заплащането също си го бива. На любовния фронт Гералт изобщо не е за оплакване - Белият вълк мачка чаршафите с изключително красивата и страстна магьосница Фрингила Виго и може би между тях прехвърчат любовни искри.
Главната цел обаче, демек спасяването на Цирила и Йенефер, сякаш е забравена. Оставена на заден план, като нещо което търпи отлагане... Само чистата случайност по време на едно от ловуванията на Гералт му помага да дочуе разговор, който определено не е за неговите уши. Разговор съдържащ важна информация за вещера.

"- Злото, с което се борех - повтори вещерът, - беше породено от действията на Хаоса, стремящ се да наруши Реда. Защото там, където се шири Злото, не може да се възцари Редът; всичко изградено от Реда, ще рухне, няма да устои. Огънят на мъдростта и пламъкът на надеждата, вместо да пламнат, ще угаснат. Ще се спусне мрак. И в мрака ще има зъби, кости и кръв."

Имайте предвид, че книгата увлича и веднъж набрало инерция, действието е главозамайващо, което превръща спирането на четене в мисия невъзможна. Бих казал, че в творбата има доза предвидимост, като това изобщо не се брои за минус, защото е една очаквана предвидимост. Искана предвидимост. До степен, ако някои от нещата не се случат по този начин, човек да остане разочарован. Отново успех за Сапковски, който се отнася с нужното уважение към персонажите си, било то герои или злодеи. За всеки има завършек на пътя, край на мисията, и дано не си мислите, че всичко е усмивки, любов и цветя и рози... Не вярвам да сте чак такива непоправими оптимисти.
Огромна изненада ми донесе присъствието на Гералт в произведението. Да, не мисля, че говоря глупости - не сте забравили, че в някои от предните книги вещерът бе почти забравен и избутан в ъгъла за сметка на други герои, най-вече на Цири, нали? Бях се примирил, че това е поредица колкото за Гералт, толкова и за детето на предопределението и нямаше да мрънкам много заради по-малкото участие на Белия вълк. Е, оказва се, че и тук съм подценил аврора, като за финал той ни поднася може би най-доброто от Гералт от Ривия.

"Ярпен мълча дълго, гледайки вещера изпод гъстите си вежди.
- Прогресът е като стадо свине - каза той най-накрая. - Така трябва да се гледа на него и така трябва да се оценява. Като стадо свине, бродещи из кочината и двора. Фактът на съществуването на стадото носи изгода на селското стопанство. Има джолани, има салам, има сланина, има пача. Накратко - има полза. А на всички им се повръща, защото навсякъде е пълно с лайна."

Много битки, страстна еротика, срещи на стари познайници и добри приятели, силни диалози между другари и врагове, нон стоп покачващо се напрежение - да изброявам ли още? Едновременно съм щастлив, че прочетох поредицата и наедно с това ме е яд, че я приключих. Остава ми единствено утешителната мисъл, че съм си приготвил за четене "Нещо приключва, нещо започва", сборник с разкази, развиващи се във вселената на вещера и "Буря от мечове", роман с приключение, развиващо се отделно от сагата, в което отново вилнее този просто легендарен персонаж.
Лична оценка: 9/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Робърт У. Чеймбърс - "Кралят в жълто"

Майкъл Конъли - "Отменена присъда"