Филип К. Дик - "Камера помътняла"

Боб Арктър живее със съквартирантите си Лъкман и Барис.
Боб Арктър и съквартирантите му са приятели с Джери Фабин и Чарлз Фрек.
Боб Арктър и всички споменати са наркомани.
Боб Арктър е Фред. Разбирайте ченге под прикритие, което когато е на работа, използва името Фред. Освен това, извършвайки служебните си задължения Фред носи калейдоскопичен костюм и никой, включително колегите му или шефовете му, не знаят със сигурност кой е той. Калейдоскопичният костюм го прави да изглежда като неясно петно, което звучи роботизирано и не издава емоции.
              "АКО ЗНАЕХ, ЧЕ Е БЕЗВРЕДНО, ЩЯХ ДА ГО УБИЯ САМА."

Боб разработва Дона. Тя пък му продава наркотици във все по-големи количества.
Дона е наркоманка, естествено. Боб се е превърнал в такъв поради естеството на работата си.
Целта на Боб/Фред е не да залови Дона, а някой по-нагоре по веригата на наркобизнеса. Боб има чувства към Дона.
Случва се обаче, че с един от случаите си Фред стига до задънена улица и получава нова задача. Новата задаче не е сложна - просто трябва да следи един човек, за който е подаден сигнал, че не му е чиста работата. Този човек е Боб Арктър.

"Колко глупаво е всичко това, този страх. Някой се опитва да ми причини нещо, и то тук, в моята собствена къща. Пред собствените ми очи.
И пред очите на нещо друго. Пред погледа на някакво нещо. Което, за разлика от малката черноока Дона, никога не мига.
Какво ли виждат камерите? Имам предвид, какво виждат реално? Проникват ли в главата ми? Проникват ли в сърцето ми? Вижда ли инфрачервената холокамера - последна новост на техниката - какво става в мен или нас? Ясно ли ни вижда или помътняло?
Надявам се да ни вижда ясно, защото аз вече не мога да виждам какво става в мен. Виждам само мрак. Мрак отвън, мрак отвътре.
Мадявам се, заради всички нас, че камерата се справя по-добре. Защото, ако камерата вижда само помътняло, по моя начин, тогава ние сме прокълнати и пак прокълнати, и то вероятно завинаги, и до смъртта си ще знаем толкова малко, и няма да разбираме добре дори малкото, което знаем."

Нещата и без това объркани, започват да стават все по-странни. Саботира ли някой умишлено Боб? Боб в час ли е или наркотиците му размътват мозъка? Кое полукълбо на мозъка е доминантно и какво става ако двете започнат да го играят главни, всяко със собствено мнение?
За върлите фенове на научната фантастика книгата сигурно ще е много ценна. На мен не ми бе чак толкова интересна, колкото "Мечтаят ли роботите за електроовце?", но уверявам ви, не е заглавие, което да бъде пропуснато. За мен по-скоро "Камера помътняла" е интересна идея, без излишна критика към порока, която въпреки, че не усетих близка до разбиранията и усещанията си за живота, ме накара да се почувствам уязвим.
Странните ситуации и неясни моменти дават възможност за интетпретация, а абсурдът е господстващият елемент. Параноята неизменно го съпровожда. Мислите на героите блуждаят, диалозите им често нямат смисъл или пък прекалено дълго се разисква някой не чак толкова важен проблем. Цялостният образ има навика да се размива и всичко прилича на наркотичен сън изпълнен с халюционации и неспирни брътвежи.
Лична оценка: 7.2/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Бранимир Събев - "Човекът, който обичаше Стивън Кинг"