Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Фен съм на "Откраднат живот" и това се знае още от ентусиазираните ми писаници за "Възмездието". Сезон четири, озаглавен "Чуждо тяло", с всичките му 52 епизода е вече изгледан и медицинската сапунка отново съумя да ме рязвълнува.
Погледнат отгоре отгоре "Чуждо тяло" може да бъде обобщен така - силно начало, в средата като асансьор, имаше в равни количества и горе и долу, и изключителен финал. Натегнат, без хепи енд. Само че аз няма да гледам само отгоре, а ще сляза и за малко в ниското, че да споделя някои от впечатленията си.
Искам да съм максимално справедлив, а и за да не оставя грешно впечатление, първо ще започна с мрънкането си. То се изразява в един минус, който е основен, никак не е малък и при други обстоятелства би могъл да е фатален. В конкретния случай определено не е, но трябва да се направи нещо в това направление.
Името на поредицата е "Откраднат живот" и то много точно описва първите три сезона. История за две разменени бебета. Тайна, прикривана няколко десетилетия. Нейното разкритие и последиците от нея. Как тя повлиява на участниците в престъплението, на техните близки и въобще на всички в болница "Свети Кирил".
Мисълта ми е, че имаше една генерална история, съпътствана от множество, къде важни, къде не чак толкова, ситуации. Имам предвид любовите, разделите, обясненията във вярност, караниците, интригите, изневерите и всички подобни, които са задължителни за една наежена сапунка. Откраднатият живот обаче е общият знаменател, гръбнакът на поредицата. Големият кръг на внимание. А какво остава без тази централна история - дребните дразги и повторяемите персонажни взаимоотношения.
Та какво се опитвам да кажа - историята с откраднатия живот е разчепкана отвсякъде и напълно приключена. Но сериалът продължава с пълна сила, явно има своите верни почитатели и това много ме радва.
На какво тогава е подчинен сезон четири? На подзаглавието си, което е "Чуждо тяло". Тук идва и най-големият плюс на продукцията. Актьорът Юлиан Вергов е феноменален в образа на доцент Виктор Банков и вдъхва нов живот в един сериал, който би трябвало да зацикли по всички правила на играта. Благодарение на Вергов "Откраднат живот" е не само гледаем, той дори е много добър, а това е равносилно на медицинско чудо. И все пак е факт.
Виктор Банков е... чуждо тяло. Тяло, което организмът, в случая болница "Свети Кирил", се опитва всячески да отхвърли. Въпреки апетитите на не малка част от персонала на болницата към овакантеното директорско място, в крайна сметка за директор е назначен доцент Банков. Немски възпитаник, няма ала бала, разбирания тип старата школа, придружавани от железни морал и дисциплина. Образ, който е изключително добре написан и подобаващо изигран. Дотолкова добра е играта на Вергов, който представя коренно различен директор от досега познатия ни, че при липсата му в няколкото епизода след появата му, сериите направо увисват. Сега, директор човек е, не можем да му държим сметка къде ходи.
Не смятам да се спирам подробно върху всяка връзка и дрязга, която се случва в продукцията. Мазов и Хинова, Калин и Наталия, Тасев и Добрева, Петър и Галя и Виолета, Банков и едно огън момиче, Магда среща някого, Врабчев и Стаменова, пропускам ли някоя двойка? Доктор Кръстева, Евгения Генадиева, доктор Романова, Владов, Пенев, няма смисъл да продължавам, персонажите са много и са все добре развити. И най важното - гарантирано ще задържат вниманието ви в продължение на 52 серии.
Казах вече, че началото, за разлика от това на трети сезон, е силно. Надмина очакванията ми, най-вече защото сценарно не подмина смъртта на двама главни персонажи, които изглеждаха незаменими - тези на Иван Генадиев и Георги Камбуров. Напротив, фокусът на събитията се стоварва върху трагедията, показани са и кофти последиците. В средата има мааалко пълнеж, неизбежно е при толкова много серии, но е поносимо. И финалът, особено последният епизод, е фамозен. Много драма, но сценарно нещата са изпипани професионално.
Актьорска игра няма да обсъждам - всички без изключение се сливат с екранните си образи и нито един не ми фалшивееше. Музикалните темички се повтарят, като това е стандартно дори и за западните сериали, но са правилно подбрани и задават предварително тона на настроението.
Поредицата не се бои да премахне силен персонаж, като веднага изгрява нов, който прави така, че да не се усеща никаква липса. Надявам се това да се запази и занапред. Гласът зад кадър по принцип може да е нещо противно, но "Откраднат живот" отдавна го превърна в запазена марка, понеже е използван уместно, а и се казват истини.
И някъде там са и медицинските случаи. Нали все пак това е продукция на такава тематика, я? Обаче те не присъстват самоцелно, а са там, помагайки на нашите герои - доктори, медицински сестри и тем подобни да се осъзнаят и да внесат правилните корекции в житейския си път. Но това най-вероятно го знаете.
От мен толкова за сезон четири. В края на февруари чакаме петичката, която обещава да достигне своята "Критична точка".
Лична оценка: 8/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Джордж Р.Р. Мартин - "Игра на тронове"