Дж. Д. Селинджър - "Спасителят в ръжта"

Холдън Колфийлд е изритан от поредно училище, понеже оценките му са безнадеждно слаби. Малко преди учениците да бъдат разпуснати за Коледната ваканция, момъкът решава да си събере партакешите и да се махне от идиотското даскало, като най-важно за него е да не се прибира у дома веднага.
Колфийлд е наясно, че новината за провала му ще стигне до баща му и майка му след няколко дни, а той не иска да е около тях в мига, в който научат. Предпочита да се вясне след като информацията е вече поета и обработена. Пред малолетното момче стои период от броени дни, през които трябва да намери къде да нощува, какво да яде, но и да внимава докато се шляе безцелно да не се надене на кофти ситуация.
Холдън определено не се вписва в общоприетите представи за нормално момче. Не му пука особено, че е изключен от училище. Пуши като съдран, стигайки до няколко кутии цигари на ден. Ходи по барове и пие твърд алкохол, стига да му сервират, като дори може да се каже, че изобщо не се напива лесно.
Разсъжденията му са като на с минимум около десетина години по-възрастен мъж. Вътрешната нагласа на Колфийлд е специфична и настройката му е така натъкмена, че да вижда всичко около себе си с все кусурите му. Външността на околните, дразнещите им навици, тъпотата на ежедневието - това са теми, по които момчето не спестява своята гледна точка.
Разказът на главния персонаж включва разсъждения по въпроси за сексуалната ориентация, киното, литературата, колите и още и още, като най-важно за подчертаване е, че това са си лични мисли. Негови си, за това и казани на глас понякога ехтят глупаво. Но на ум доста често звучат правдоподобно.

"Много мразя такива надути приказки като <<пътувам инкогнито>>, но с простаци иначе не може да се говори."

"Казах и, че не е закъсняла, но всъщност беше закъсняла десетина минути. Не ми пукаше от това обаче. Всички глупави карикатури в <<Сатърди ивнинг поуст>> и други такива, които показват младежи, застанали по ъглите на улицата със страшно сърдити физиономии, защото момичетата им са закъснели, са чиста измислица. Ако момичето дойде на срещата, и при това е красиво, кой ти гледа дали е закъсняло?
Никой."

"Нещастието с момичетата е, че ако харесат някое момче, колкото и голямо копеле да е то, ще кажат, че страда от чувство за малоценност, но не го ли харесат, ако ще да е най-доброто момче и да страда от страшно силно чувство за малоценност, ще кажат, че е самомнително.
Даже и умните момичета така правят."

"Странно нещо. Само дрънкай на хората така, че да не могат да те разберат, и те ще извършат всичко, което поискаш."

На пръв поглед човек ше си каже "тоя Колфийлд е егати хейтъра". И според мен няма да има право. Вярно е, че става дума за нервна и дразнеща се повече от нормалното персона. Вярно е, че е мрънкало, което сякаш нищо не обича. Но не е и точно така.
Споменът за малкото починало братче. Мислите за момичето от детството, с което игрите, държането за ръце, че и гледането на филм, са били истинско удоволствие. Танците. Малката луда сестричка. Това са все обичани неща. Не е никак малко.
Убеден съм, че няма човек, който да не е изпадал в кофти минорно настроение, а мислите в този период обикновено са сиви и нерадостни. Всеки един от тези хора ще оцени класиката на Дж. Д. Селинджър подобаващо. А моят съвет към вас е: ако има някой, дори да става въпрос за човек, когото не сте виждали от години, на когото искате да се обадите и просто да чуете, не се колебайте - обадете му се. Останалото... То е просто живот. Борба. Смяна на настроения. Човек трябва да се стегне.
Лична оценка: 10/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Робърт У. Чеймбърс - "Кралят в жълто"

"Зовът на Лъвкрафт"