Анджей Сапковски - "Кулата на лястовицата"

Няма да е пресилено твърдението, че до голяма степен случайността спомага за спасяването на живота на Цири, защото надали когато лъвчето от Цинтра е падало кървящо от коня си, се е надявало скоропостижно да бъде намерено и изцерено. Безжизненото тяло на берящата душа девойка намира живеещият изолирано и самотно старвц Висогота. Мъдрият отшелник влага всичките си познания в усилията си да спаси непознатото за него момиче и в крайна сметка успява, но следите от ужасяващия белег на лицето на Цири остават, а изгледите да бъдат заличени, не са никак добри.
Цири и Висогота заживяват в добре укритата къщурка на отшелника. Двамата си помагат в работата, а междувременно се опознават. Караници и спорове на висок глас не липсват, а в разгара на едно от поредните словесни спречквания, Цири решава да разкаже историята си на мъдрия старец.
За преминаването и през портала на Кулата на чайката, мъките в пустинята, прикрепянето към бандата на Плъховете, както и част от заниманията и с тях знаем - все пак сме чели петте книги предхождащи тази. Но не знаем какво става, когато пътят на Плъховете се оресича с този на наемния убиец с рибешки очи Бонхарт. Е тоя изрод собственоръчно заличава групата на изглеждащите пред него жалки плъхчета. Знам, че това бе лек спойлер, но не издържах, затова с разказаното от Цири спирам дотук, а на Вас ще оставя да се потопите в поглъщащото и изпълнено с препятствия приключение.
През това време Гералт продължава да издирва детето на изненадата. Компания му прави неподражаемия Дрийм Тим, съставляван от барда Люточето, вампира Регис, дриадата Милва и нилфгардеца Кахир, който упорито продължава да припява рефрена от превърналия се в хит вече шлагер "Аз не съм нилфгардец".
Вещерът е крайно песимистичен, да не кажа на ръба на отчаянието. След побоя нанесен му от Вилгефорц, произведения в рицар Гералт от Ривия, просто не е същият. Куцукащ и раздиран от болки в коляното, той не само е обезверен, но се усеща и физически отслабнал. Малкото му приказки и вечното мръщене не правят впечатление вече на никого.
Случващото се около Белия вълк не е особено много, но е готино, а жалкото е, че персонажът му в този роман е сведен едва ли не до второстепенен. Точен удар обаче са взаимоотношенията му с Кахир, които търпят изненадващо развитие.
И в крайна сметка ще е уместно да се каже, че Гералт набързо изминава пътя от неуспешен "ключов вещер" до успял "нулев вещер". Времето отделено пък за изява на спътниците му е пренебрвжимо малко, като най ме е яд за Лютичето, който никога не ми идва в повече.
Какво се случва с Йенефер? Оплетена в рибарски мрежи и уловена като най-обикновена рибка, тя се озовава на Скелиге. Целта и е една - да намери Цири, детето на предопределението. Нейното участие също е малко, но със сигурност ще послужи като катализатор за покачване на напрежението в следващата книга от поредицата.

"- Не - каза той най-накрая. - Не сте арестувани. Нямам заповед за арест. Ако имах такава заповед, щях да ви помоля да ни последвате по различен начин, уважаеми господине. По съвсем различен начин.
Гералт намести ремъка на меча доста демонстративно.
- А аз щях да ви отговоря по съвсем различен начин - изрече той студено."

Откъм злодеи в "Кулата на лястовицата" не мога да се оплача. Присъстват доста неприятни личности, като споменатия вече наемен убиец Бонхарт, на Кукумявката е отделено повечко внимание, ще срещнете полуелфа Ширу, както и магьосника Риенс, който е куклата на конци на Вилгефорц. Като стана дума - дори и самият Вилгефорц, който също явно е с покана за купона. Отново ни е припомнено за неговата мощ и направо не ми се мисли как Гералт, ако му се наложи, ще се изправи срещу тази сила, особено с болното си коляно.
А повечето от изброените гадове са също по петите на Цири. Детето на изненадата пък има една цел - да достигна до митичната Кула на лястовицата.
Анджей Сапковси е сътворил силен фентъзи роман, в който няма почти нищо красиво. А дори и тук таме красотата да се промъква под някаква форма, тя грубо бива потъпкана и обезличена от грозотата, която лепне като смола. Грозни битки, гарнирани с разсичане и изкормване. Грозно плискаща се кръв. Грозен побой и мъчения над жени. Грозни мисли на злодеите, които дори и когато са в обща потеря, обединени от една цел, нямат вяра помежду си и всеки си прави отделни сметки, засягащи собственото благо. Много грозен е песимизмът завладял Гералт. И най-сетне, за раната на лицето на Цири трудно може да бъде казано нещо хубаво.
На фона на всичко това, благородната постъпка на отшелника Висогота в началото на книгата, сякаш остава на заден план. И това е показателно.
Лична оценка: 8/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Джордж Р.Р. Мартин - "Игра на тронове"