Агата Кристи - "Смъртта на госпожа Макгинти"

Полицейски началник Спенс отива при Еркюл Поаро с гола молба.
Госпожа Макгинти, жителка на малкото селце Бродхини, бива намерена убита в дома си. Обвинен за нейната смърт е Джеймс Бентли, на когото възрастната жена е давала стая под наем.
Бентли е рядко несимпатичен човек. Със своите апатия, незаинересованост и подозрителен външен вид, той сякаш е призван да не бъде харесван. Глупавите му и несъответстващи си показания, по повод къде е бил по време на убийството, допълнително закопават младия мъж.
Той бива съден по бързата процедура. Присъдата - смърт.
Но Спенс се има за виден познавач на човешката природа. Понеже полицейският началник е имал работа с много убийци по време да дългата си кариера, той е твърдо убеден, че макар Бентли да е антипатичен, това не го прави убиец.
Молбата към Поаро е простичка - да бъде заловен истинският извършител, защото ако злощастният наемател е невинен, то тогава истинският убиец продължава да е на свобода.
Белгийският детектив вече се е отказал да живее в къща с двор, където да отглежда тиквички. Това начинание се е оказало провал, така че въпреки, че приятелят му Спенс не му дава обещания за слава или заплащане, то Еркюл Поаро дава съгласието си да поеме случая.
Агата Кристи запраща прочутия си детектив в Бродхини, където да разследва на воля. Понеже госпожа Макгинти приживе освен да дава стаи под наем е ходила да почиства и къщи, то Поаро тръгва да разпитва собствениците на имотите.
За него този случай е приличен на лов на птици. Кучетата се шмугват в храсталаците, плашат птиците и когато въпросните политнат високо над дърветата, ловджиите стрелят. Да, най-великият детектив в историята смята да използва подобен метод. Пък да видим що за птици се крият в гората.

"Еркюл Поаро беше чувал много хора да говорят по същия начин. Това беше удобно оправдание - съзнанието, че такова би било желанието на мъртвия. Скърбящите никога не се съмняват в желанията на своите непрежалими мъртъвци. И тези желания обикновено съвпадат със собствените им намерения."

Книга, която с нищо не се различава от повечето на авторката. За мен лично се нарежда сред по-слабите и, което се дължи на не чак толкова удовлетворителната развръзка.
Добри бяха моментите с несгодите на Поаро, който трябваше да понася студ, хаос и лоши храна и кафе. Самото разследване обаче прекалено затъна в ровичкане на миналото, което пък бе нужно за да се разбули мистерията.
Стари снимки, шишенце мастило, дори и такива дреболии не убягват от вниманието на неотразимия детектив. Появата на госпожа Оливър, която отново има мнение за всичко, също е сред добрите неща. Но отново стигаме до кулминацията и този път разкриването на престъплението не бе толкова шокиращо.
Лична оценка: 6/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Робърт У. Чеймбърс - "Кралят в жълто"

"Зовът на Лъвкрафт"