Роджър Зелазни - "Една нощ през самотния октомври"

Кучето пазач Смрък е главният персонаж в този фентъзи роман. Историята ни е представена от неговата гледна точка.
Смрък е един от участниците в Играта. Играта се играе от хора, чиито уж помощници, представители на животинското царство, са всъщност основните играчи. Поне техните действия наблюдаваме отблизо.
Така се запознаваме освен с добродушния пес Смрък, още с прилепа Игличка, змията Негасена Вар, котката Грималкин, както и с още няколко по-второстепенни персонажа. Те постоянно комуникират помежду си, ходят да инспектират и проучват къщи и местности, но най-важното им занимание е събиране и обмен на информация.
Книгата е разделена на 31-на глави, като всяка представлява различен ден от месец октомври. Първите дни са по-спокойни, следователно и главите по-кратички, но с наближаването на 31-ви напрежението расте, поради очакването на древен ритуал, в който ще има сблъсък между отварачи и затварачи, на каквито всъщност се делят нашите герои.
Това не е произведението, което ще промени мнението ми за Роджър Зелазни. След първите пет книги от "Хрониките на Амбър", чието четене е еквивалент на средновековни мъчения, след твърде прехвалената "Джак от сенките", сега с тази аз официално приключвам с книгите на автора.
Вземането на известни персонажи от други романи и поставянето им тук не ми бе никак оригинално. Животните ми бяха симпатични колкото градински зеленчуци, а диалозите им - абсолютен символ на буквализма и празнодумието.
Дори когато започнаха да измират някои от действащите лица, аз не се трогнах никак. То бе все едно да ми съобщят, че през милион планети, в милион и първата, умряло извънземното същество на име Бихбард.
Отегчителното еднообразие в действията на животните и липсата на мой тип хумор, определено не ми помогнаха да понеса по-добре книжлето. Докато четох в мен се разляха емоциите и топлината на изрядно работещ хладилник.
Не смятам да се опраавдавам за това мое мнение, знам че реакциите към романа са много положителни, но наскоро четох книга в същия жанр, която бе в пъти по-добра и забавна. Става дума за "Измеренията на чудесата" на Робърт Шекли. Казвам го само, за да придобиете представа какво ме разсмива. А сега си представете името на Роджър Зелазни написано на лист хартия. И зачеркнато с голям хикс.
Лична оценка: 2/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Робърт У. Чеймбърс - "Кралят в жълто"

Майкъл Конъли - "Отменена присъда"