Пиер Бул - "Планетата на маймуните"

Научно фантастичният роман на френския автор Пиер Бул ни потапя, без да ни бави, в далечното бъдеще. Джин и Филис са двойка влюбени, които със своя платноходен кораб пътуват из космоса, оползотворявайки ваканцията си с красиви гледки и ласки.
По абсолютно случайна прищявка на съдбата, влюбените пиленца се натъкват на интересна находка, представляваща ръкопис в бутилка. Любопитни да узнаят съдържанието на ръкописа, Джин и Филис го прочитат, а написаното, както се оказва, си заслужава вниманието.

"Повечето от моите другари непрекъснато се мятаха из клетките си подобно на пленени животни. Щом си дадох сметка, че и аз несъзнателно правя същото от известно време, хвана ме яд и се помъчих да седна пред решетката и да се държа по възможно най-човешки и разумен начин."

Бутилката съдържа записките на Юлис Меру, журналист от Земята, който е един от членовете на екипажа на космически кораб, пътуващ към Бетелгойз - огромна звезда, но по-голяма и мощна от нашето слънце. Целта е да се проучи пространството около звездата, а при пристигането си в допустима близост, тримата спътници, съставляващи целия екипаж, се натъкват на интересна планета, на която кацат, за да разгледат.
Планетата се оказва досущ като Земята - на нея има растителност, вода и както се оказва и хора. Те обаче са твърде плашливи, ходят голи, а и не приказват. Не след дълго космическите пътешественици са подгонени, барабар с местните хора, от неизвестна за тях заплаха и биват заловени от яздещи коне и ловуващи... маймуни.

"От какво се състои нашата литература? От шедьоври ли? Не, разбира се. Обаче след написването на оригинална книга - за един век такива са само една-две - писателите и подражават или, иначе казано, преписват я; така че са издадени стотици хиляди произведения на една и съща тема с известна разлика в заглавията и с промяна в комбинацията на изреченията."

На планетата Сорор, защото така я кръщават Меру и компания, има една съществена разлика със Земята - ролите човек - маймуна са напълно разменени. Маймуните се разхождат облечени, приказват си най-естествено, докато хората биват третирани най-позорно като животни. Землянинът журналист няма как да не признае превъзходството на косматите примати, оонеже от досега си с човеците от Сорор, той разбира, че те са диви, тъпи и вместо членоразделна реч, само ръмжат и пищят.
Уловен и хвърлен в клетка, за Меру изпитанията тептрва предстоят. Твърде наложително е за журналиста да докаже, че е разумно същество и той е решен на всичко, за да го направи, но въпросът е ще има ли кой да го чуе?
Твърде дълго отлагах четенето на романа, като смятах, че ще ми избледнее на фона на маймунската трилогия на Мат Рийвс. Нищо подобно, произведението е само за себе си, а подходът към написаното е съвсем различен, което мен ме удовлетвори напълно. Пиер Бул без свян и сантименти описва свят и ситуация, над която може да се разсъждава, стига на човек да му се занимава, както и да има умствения капацитет, разбира се. Аз повече се съсредоточих върху развлекателната стойност на книгата и не бях въобще разочарован.
Лична оценка: 8.1/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Робърт У. Чеймбърс - "Кралят в жълто"

"Зовът на Лъвкрафт"