Майкъл Конъли - "Мъртво вълнение"

След, поне в моите очи, успешния си престой в "Неприключени следствия", Хари Бош най-после е върнат там където му е мястото - в отдел "Грабежи и убийства".
Седейки си у дома нашият корав детектив слуша любимия си джаз и чака Обаждането. То не закъснява - новият му началник звъни, за да съобщи за убийство на площадката над язовира Мълхоланд.
Вече на място Бош установява, че простреляният смъртоносно мъж е доктор Стенли Кент, който е имал достъп до всички болници в околията.Ситуацията обаче тепърва предстои да се скапе, защото Бош още не е огледал нацяло, а до него на местопрестъплението се пръква представител на ФБР. По-точно агент Рейчъл Уолинг, която има минало с Хари, а последната им възможност да се драчат бе покрай бъркотията в "Ехо парк".
Рейчъл разполага с допълнителни сведения, като става ясно, че смъртта на д-р Кент е само малко парче от пъзела, в едно очертаващо се доста по-мащабно престъпление, в което могат да загинат и мнозина невинни. Новините никак не са добри - преди да бъде прострелян, докторът безпроблемно изнася от болнично заведение голямо количество цезий, който впоследствие предава на убийците си. Цезият е радиоактивно вещество способно на ужасяващи поразии.
Хари Бош е бесен! Усетил, че ще се опитат да му отнемат случая, той не стои със скръстени ръце, а последното което смята да направи е да играе по свирката на ФБР. За капак към него е прикрепен за партньор трийсетина годишният Игнасио Ферас, който е още зеленичък горкият.
Само си представете старото куче Бош - врял и кипял в играта, инатлив и почти неконтролируем, до наивен новак със склонност към компромиси. Колкото и да се опитва да се държи менторски и да разяснява ситуациите, Бош не винаги успява да сдържи нервите си.

"Бош започваше да губи търпение. Опитваше се да научи тоя хлапак на нещ, обаче той не искаше да го слуша.
- Ще ти кажа нещо за обмена на информация с феберейците. Когато се отнася за обмен на информация, ФБР яде като слон и сере като мишка. Не загряваш ли? Няма да има брифинг. Измислили са го, за да мируваме до девет, а сега до десет, и през цялото време да смятаме, че сме в отбора. После обаче ще идем там, пак ще го отложат и накрая ще ни излязат с някаква организационна схема, която трябва да ни накара да си помислим, че участвамв във всичко, докато всъщност не участваме в нищо, и те ще се изнижат през задния изход."

Книгата е учудващо малка за стандартите на Майкъл Конъли, но това не се оказва никакъв проблем. Напротив, понеже ситуацията изисква бързи и навременни действия, а всяка пропиляна минута може да е фатална, романът се усеща задъхан, стегнат и без нищо излишно.
Вече на петдесет и шест Бош е в добра форма. Малко ми бе по-нервен от обикновено и това ме изкефи. Имах чувството, че докато е писал книгата Конъли е бил ядосан от нещо и това се е предало на култовия му персонаж.
Натиск отвисоко, намеса в случая му, нови началници, стара любов, зелен партньор, радиация... Бош е пуснат в дълбокото насред същински водовъртеж. Борбата му е страстна. Той е концентриран и отдаден. Готов е да плува. Да не се остави да бъде завлечен от мъртвото вълнение.
Книгата е страхотна. Не само, защото притежава изключително дълбок главен персонаж и издържана в най-добрите традиции на жанра история. В нея има нещо много ценно, което я превръща във великолепна - две добре защитени гледни точки. Докато от бюрото смятат, че с приоритет е търсенето не цезия, защото се притесняват от терористичен атентат, то Бош е убеден, че просто трябва да търсят убиеца на д-р Кент. А ако за дванадесет книги досега не сте го разбрали, нека ви го кажа в прав текст - Бош никога не греши.
Лична оценка: 10/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Робърт У. Чеймбърс - "Кралят в жълто"

"Зовът на Лъвкрафт"