Възвишение (2017)

През 1872 година се взима решение да се ограби турската пощенска кола,  пренасяща солидна доза жълтици, които могат да послужат на революцията. Инициативата е на Димитър Общи, който заедно с юнаците от четата си, незачитайки последната заръка на Левски, обир да няма, извършват успешно обира при Арабаконак.
Историята във "Възвишение" показва това събитие, но тя най-вече акцентира върху по-нататъшните събития, а именно перипетиите на двамина другари от четата, които бай Димитър Общи натоварва с отговорната задача да изпратят писмо до Левски - лично. Пътешествието на двамата симпатяги, първият запален по Делото и обожаващ Общаго е бачо Гичо от Котел, а вторият е новият за революцията простичък овчарин от Жеруна, но пък верен другарин Асенчо, се превръща в неподправена комедия, която в по-късен етап избуява до трагедия.
"Възвишение" е по романа на Милен Русков, който е сътворил шедьовър по всички критерии и правила на литературата. Имащ за основа това истинско богатство, филмът е верен на първоизточника и макар не всичко да го има вътре (може би и е нямало как), то най-важното е там. Къде казано ясно и силно на глас, къде оставено зрителя сам да се досети.
В ролите на Гичо и Асенча виждаме двама млади актьори, които са харизматични и видимо талантливи. Алекс Алексиев и Стоян Дойчев са перфектните главни герои за продукцията и я изнасят на плещите си като уменията им да разсмиват, да натъжават и да карат зрителя да се вглъби в себе си, са решаващи за безспорния им успех. Алекс съм го гледал в "Откраднат Живот" и знам, че е много можещ, но Стоян прави дебют в киното и това е впечатляващо.
Филип Аврамов е Димитър Общи и играта му е вдъхновяваща. Човек с голямо самочувствие, но горящ за Делото, Общият изповядва вероюто, че не трябва само да се комитетства и умува, ами и да се пука от време на време по поганеца. Защо да се облага народът с данък, а после да му се искат и пари за революцията, щом може парите да бъдат набавени по друг начин?
Чудесно превъплащение, което не оставя съмнения за рзбирането на Аврамов на рлята, която му е поверена. Така чувствах Общаго докато четях романа, такъв какъвто трябва го и видях на големия екран.
Четата е представена от колоритни личнисти като Симо Влаха, Пейо Бръмбара, Наш Тотко, Петко Страшника, Тодор Шумненеца, Македонеца, Велчо Шунтов, Стефан Жълъда, Георги Чумата. Всички са достоверни в ролите си, а сравнително по-голямо екранно време получава Тодор Шумненеца, изигран силно от Христо Петков. Кирил Ефремов като Петко Страшника просто има някоя друга реплика отгоре, без това да му пречи да е солиден. Голям човек е той, акана на четник мяза!
В епизодични роли ще видите Васил Михайлов, Захари Бахаров, Димитър Рачков, Малин Кръстев, Параскева Джукелова. Те всички се появяват за буквално броени минути, но се вписват в атмосферата и тона на филма, като единствено допринасят с внушителното си сценично присъствие.
Режисьор е Виктор Божинов. Оператор Антон Бакарски. Музиката е дело на Петър Дундаков. По сценария е работил самият Милен Русков, чието дело са диалозите и напълно логично - все пак езикът е специфичен, но е основен фактор книгата и филмът да са толкова огромни. Изброените са хора хвърлили много труд, за да можем да се насладим и осмислим продукт, който ще остане в сърцата и главите ни завинаги.
Филмът е смешен. Но е и тъжен. Смислен и значим е. Прокарва редица послания и навежда на тежки размисли. "Възвишение" е красив. Той е епичен. Задължителен е и аз искрено вярвам, че всики българин трябва да го гледа.
И да се замисли после, да поразсъждава над това кое наистина е важно. Защото всички сме потънали в собствените си проблеми, мислейки си, че около нас се върти едва ли не светът.
Гледайки "Възвишение" осъзнах и колко актуален филм всъщност е той. И сега трудно може да става дума за народ. И в наши дни на народа не му пука и всеки гледа сам себе си.
Образованието ни е плачевно, дали умишлено поддържано или не, това статукво си продължава и нещата от ден на ден стават по-зле. "Ти неграмотния на револуция не мож' дигна!" провиква се Гичо към останалите четници.
И сега много хора се правят на други. Или пък им се иска да са други. Кой кой е? Та дори самият Гичо през голяма част от филма е облечен не като наш четник, па макар в душата си да е напълно отдаден на идеята.
Та ако сега ни се наложи, недай Боже, бихме ли се вдигнали всички българи заедно или ще чакаме и ще се спотайваме, докато десет-петнайсет калпака бъдат избити и забравени наместо всички останали? Имам някаква идея по въпроса, но предпочитам да си остане за мен.
"Възвишение" леко променя хронологичния вид на книгата, но го прави хитро и го използва единствено за нуждите да бъде по-добре възприет като кино изживяване. Лентата използва по най-уместния възможен начин прийома глас зад кадър. Декорите и облеклата са безупречни, а и за пореден път можем да се насладим на уникалните гледки и места, които нашата природа ни предлага.
"Възвишение" разстърсва из основи. Кара те да чувстваш и мислиш без едното да е за сметка на другото. Така че не бой се, брате, не е срамно, както да се засмееш на глупавите спънки и постъпки по пътя на Гичо и Асенча, така и в неговия край пък да пуснеш някоя и друга сълза.
Лична оценка: 10/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Джордж Р.Р. Мартин - "Игра на тронове"