Пиърс Браун - "Червен изгрев"

Където и да потърся за мнения, каквото и да прочета относно "Червен изгрев" на Пиърс Браун, все се натъквам на положителни отзиви. Чак ми е неудобно, че книгата не ми хареса. В смисъл изобщо.
Дароу е Червен в свят, в който цветовете определят в коя прослойка на обществото се намираш. Йерархично Червените са на дъното, а Златните най-отгоре.
Специално Дароу бачка като пъклолаз - копа в недрата на марс, защото му е обяснено, както и на подобните нему, че той е важна брънка в превръщането на марс в обитавана и гостоприемна планета.
Представете си изненадата на нашия герой, когато разбира, че марс е отдавна заселен, а той и останалите Червени живеят мизерно и бачкат тежка физическа и често опасна работа, общо взето за тоя дето духа. Тежка драма от семейно естество и среща със смъртта подтикват Дароу да се превърне в нещо друго, да стане непознат дори за себе си, но да се внедри в редиците на Златните, с цел да потърси отмъщение.
Динамиката не е сред слабите страни на романа. Действието се развива много бързо, постоянно нещо се случва, а то често е кърваво, насилствено и брутално. Това е добре, но повествованието на Пиърс Браун е ужасно сковано, а героите му са най-безличните и несимпатичните, които можете да си представите. В това число включвам и главния персонаж.
Историята ни е разказана през неговите очи. Всичко, което вижда и чувства шестнайсет годишният младеж би трябвало да го усетим и ние. Това доста често не се получава. Нека ви дам пример:
Представете си, че Кънчо, Енчо и Минчо са ми приятели. Сега аз ще ви обясня за тях.
Кънчо дойде вчера да ме види. Запазил е чувството си за хумор. Голям майтап пада с Кънчо!
Казах на Енчо, че имаме проблем. Енчо се озъби. Да, не е от приказливите, но е опасен!
Минчо ме изгледа остро. Злобен поглед, но принципно е мил човек!
Този пример важи за всички персонажи, които ви предстои да срещнете. Те са описани точно по този шлакан (извинете за израза) начин, независимо дали главни или второстепенни, без значение дали добри или зли.
Пиърс Браун не се справя и с описанията. Сухи са. Неудовлетворителни. От това страдат красивите пейзажи, но и страховитите битки. А и маняшкото желание в края на почти всеки абзац да слага констатация било за персонаж, било за раса или място ми действаше изнервящо.
Авторът ни захвърля сред бъркотия от раси - Червени, Кафяви, Розови, Обсидиани, Златни, които са низши, висши, средни, обаче на нас не ни пука изобщо, понеже повечето от изброените са само споменати бегло. Сътворил си е някаква своя терминология - "шлакам", "примно", "кърваво проклятие" и още подобен шит, нацелил е криво-ляво тона на "Игрите на глада" и е сътворил романа. Не ми въздейства това на мене.
Иначе произведението е мащабно. Развитието на Дароу е налице. Има армии, които воюват, има стратегии, въпреки че са на елементарно ниво, приятелства, вражди и няколко обрата трудни за предогаждане. Така че има шанс книгата да ви хареса. Аз лично няма да посегна към следващата част.
Лична оценка: 3.6/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Робърт У. Чеймбърс - "Кралят в жълто"

Майкъл Конъли - "Отменена присъда"