Анджей Сапковски - "Огнено кръщение"

Вестта, че Цири се намира в Нилфгард и се готви за женитба с крал Емхир, застига Гералт в Брокилон. Там вещерът, разчитайки на грижите на дриадите, се възстановява от нанесения му побой от мощния маг Вилгефорц. Сравнително бързо Белият вълк вече е на крак, с болки най-силни в дясното коляно, готов да тръгне да дири лъвчето от Цинтра.
С него тръгва Милва, или още Мария Баринг, дриадата която най-вече се грижеше за възстановяването на Гералт. С тях е поетът трубадур Лютичето, по-скоро да дразни и пречи, отколкото да помага на вещера, но най вече да разсмива читателя. По пътя срещат различни компании и чудаци, като странен фелдшер, пътуващи джуджета и нилфгардец, който май не е нилфгардец.
Опасноста е буквално навсякъде, защото войските на Нилфгард са се вдигнали и опустошават и плячкосват села и градчета наред, като сеят след себе си трупове. Отпор им дават въоръжените сили на кралство Темерия, но нашите герои не знаят в нито един момент, коя армия взима превес или какво всъщност се случва. За тях е важно да стигнат до скъпоценната за Гералт Цирила.
Челите "Време на презрение" много добре знаем, че Цири не е в Нилфгард, както и къде и с кого точно се намира. Вещерът също започва да подозира, защото когато е в покой, обикновено сънува порасналото вече дете на изненадата.
По време на приключението целите и маршрутите се променят, но опасноста остава все същата. За пръв път Гералт има верни сподвижници, които са до него не за изгода, а всъщност за да помагат.
Белият вълк е необщителен, раздразбителен, може би поради обхваналите го отчаяние и безсилие.
Вилгефорц присъства само като споменато име, очакваме сблъсък в някое от продълженията. Йенефер се появява и разбираме каква е била съдбата и през последния малко над месец.
"Огнено кръщение" не може да се чете като самостоятелен роман. Тя е продължение на "Време на презрение" и свършва плачейки за продължение. В нея няма кой знае колко знаменателни битки, няма чудовища, но пък присъстват яки диалози и силно изградени персонажи. Малко по малко ставаме свидетели в промяната на някои от възгледите на Гералт от Ривия. Усещаме душевните му терзания и му съчувстваме, но за съжаление можем да му помогнем точно толкова, колкото и Лютичето - тоест никак.
Хвърлена е светлина относно някои от неразбориите в предната част, което е ценно и спомага за сглобяването на общата картина. А интересно и иронично бе да разберем как Гералт отникъде се превърна в Гералт от Ривия.
Лична оценка: 7/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Джордж Р.Р. Мартин - "Игра на тронове"