Стивън Кинг - "Пустош"

С тази част май бай Чефо Кинг ще ме загуби за епичната си фентъзи поредица. Описвана като магнум опус от феновете, аз вече трета книга чета и се чудя какво по дяволите пропускам!
Постна му работа. "Трите карти" някак мина, все пак историята бе още в началото, ама и книгата си бе в пъти по-интересна от тази.
В "Пустош" Роланд и спътниците му Еди и Сузана продължават мъчното пътешествие към митичната Тъмна кула. Стрелецът успешно е предал някой друг урок на приятелите си, но най-важното е, че е успял да промие мозъците им и влюбените птички Ед и Сузи не само, че искат да стигнат до заветната цел, ами и не щат да се връщат в Ню Йорк.
Дори са готови да продължат сами пътешествието ако със Стрелеца нещо се случи, защото последният почва да дава бъгове, като чува гласове в главата си.
Свежото бе появата на нов персонаж - хлапето Джейк, което също като Роланд започва да чува разни гласове. Естествено и то започва да си мисли, че полудява.
Едни от най-интересните моменти в романа са свързани именно с Джейк - бягането от училище, разправиите в къщи, но в мига, в който хлапакът бива издърпан в света на Стрелеца, образът остава по на заден план и губи много от обаянието си.
 Действието е много. Почти постоянно нещо се случва, но като се има предвид кой е автора, на мен ми бе сравнително трудно да си предсавям местата и ситуациите, въпреки ужасното многословие. Няколко абсурда доразвалиха настроението ми, като начело слагам сцената с демона изнасилвач. Творческо безсилие или моментно умопомрачение? Не мога да реша.
На моменти се чувствах все едно чета нещо, което е трябвало да бъде филм или поне сценарий за филм. Представете си да превърнат, който и да е от Трансформърс филмите в книга. Сега разбирате ли какво искам да кажа?
Айде, може и да не е чак толкова зловещо положението, но е дяволски близо.
Трета книга, около две хиляди страници, а Роланд Стрелецът все още ми сравнително безинтересен. Взаимоотношенията му с Еди и Сузана в повечето случаи са кухи, като драмата стои изкуствено, а хуморът не се получава. Човекът в черно все още липсва, а това лишава фентъзито от качествен злодей. Представен ни бе исполина с избухлив нрав Тик Так, който обаче ще е бъдеща заплаха, тук присъствието му бе малко.
Своенравният Блейн Моно ме "вадеше" брутално от и без това повърхностната историика. За сега ще си дам малко почивка от тази поредица.
Лична оценка: 4.7/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Бранимир Събев - "Човекът, който обичаше Стивън Кинг"