Марк Лорънс - "Императорът на тръните"

Лутането ми из Разделената империя не ми донесе нищо, не ме обогати или просветли по никакъв начин, нито пък ме впечатли със някакви забележителности. По-право казано, пребиваването ми из тези територии не ми допадна никак.
Що годе харесах първата част от трилогията на Марк Лорънс. Втората е много зле и ако е вярно, че човешкият мозък разкарва ненужната му информация, то значи моят си работи доста добре. Да, почти нищо не помня от нея, освен един определен момент, когато Бащата на Йорг му дава жесток житейски урок, използвайки за целите си домашното куче Верен. Тук обаче ще драсна няколко реда само за третата книга, която за съжаление също не ми хареса.
Крал Йорг тръгва със своята армия за Събора на стоте, където ще се гласува за нов император. Същевременно по подобие на предните части върви история отпреди пет години, а от време на време ни се описват и премеждията на некромантката Чела. В общи линии това е сюжета - история за придобиване на власт, търсене на отмъщение и мъртъвци.
Тъпото е, че крал Йорг така и не ми допадна като персонаж. Ясно ми е, че това не е добрият герой, по който да се прехласнем и да въздишаме, но прекаления акцент върху злия му нрав и привички определено ме дразнеше. Сам той се опрефеля като гадно копеле, държи се нагло, убива когото не трябва, пощадява когото не трябва, прави секс с когото не трябва, отстрани всички са сякаш съгласни, че е мръсна гадина, а накрая все излиза отгоре. Катилче отвсякъде.
И винаги всичко му прави впечатление. Подават му чаша, нашият вече крал, почва да я описва ама с все форма, шарки, че чак и как пада върху и слънчевата светлина. Тези подробни описания за всичко в един момент почват да натежават.
Марк Лорънс определено не ме спечели с постоянните остроумия, хитри забележчици и цялостната философия, които вменява на главния си персонаж. Един Иван Голев се справя по-добре с тази задача в книгите за детектива Любомир Дяков. След случая с шипката, когато Йорг вижда как убиват брат му и майка му, аз не виждам друг момент, в който главният герой да буди някаква емоция в мен.
Авторът е наблъскал произведението си с всичко - много кървави битки, много образи, много местности. Раздул е обема максимално и крайният продукт никак не е стегнат.
Споменават се имена като Кент, Макин, Горгот, Миана, Катерин, Райк, Гомст и още и още, но в един момент се чувствах толкова дистанциран от случващото се, че пет пари не давах кой кой е и за каква се бори. А краят бе потресаващо тъп. На събора малко преди гласуването за император Йорг се сби с няколко типа, които за сефте се споменават. Явно писателят е решил, че персонажите му са малко та към края е наблъскал още  - джумбиш да става. А Мъртвия крал, който уж трябваше да е основна заплаха, сам, без да се имам за прозорлив, разгадах кой е. Не е сериозно това.
Единствено като положителен момент мога да определя срещата на Йорг, Бащицата и Леша с Лошите кучета. И пак тъпня - толкова силен епизод, в толкова ранен етап. Карай да върви...
Определено мога да нарека времето прекарано с романа изгубено. Вкарвам името Марк Лорънс в черния списък.
Лична оценка: 4/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Бранимир Събев - "Човекът, който обичаше Стивън Кинг"