Hereditary (2018)

Ани Греъм определено не е сама в мъката си след като майка и почива. До нея физически, но най-вече като морална опора, са съпругът и и двете и деца - по-големият син и тринадесетгодишната дъщеричка.
Иска ми се да мога да кажа, че Ани потушава тъгата с работа - жената създава макети за изложби, но това няма да е напълно вярно, защото самата тя не е сигурна в чувствата си. Двете с майка и в последно време са били доста отчуждени и това оказва влияние.
Как се справят останалите членове на семейството? Съпругът изглежда да е най-стабилен в ситуацията. С тих, но сигурен глас той успокоява и вдъхва увереност на жена си. Малката дъщеричка по всичко изглежда е най-силно психически травмирана от смъртта на баба си. Но и самото дете видимо сякаш е нещо малко странно. А синът е на съвсем друга вълна - в главата му само мадами, трева, пиячка и купони.
Не мога да кажа и, че странните събития в къщата на страдащото семейство започват внезапно. Просто от един момент нататък стават особено натрапчиви и е невъзможно да не им се обръща внимание.
Филмът започва с бавно темпо, а студът лъхащ от него не бива да ви заблуждава, че е емоционално изцеден. Напротив - помитащата буря от тъга, разочарование, гняв и истерични изблици, ще ви отвее, а мрачната тягост, която ще се настани в душите ви, ще ви държи под напрежение до последно.
"Наследствено" е модерен хорър, заиграващ се с окултното, който успешно бяга от досадните жанрови клишета. Заглавието мощно всява страх чрез статични картини и драскащи по психиката звуци. Коварната загадъчност подсилва мистерията, а ненормално добрият музикален съпровод няма да ви даде шанс дори да извърнете глава от случващото се на екрана. А на места ще ви се прииска...
Тони Колет в ролята на емоционално изтърбушената и на ръба на психо-взрив Ани Греъм е безупречна. Но да отлича само нея, когато всички се справят блестящо, ще е меко казано несправедливо. Обърнато е сериозно внимание над този аспект и на места актьорите ни изнасят нищо по-малко от впечатляващ спектакъл.
Заглавието ще ви оплете в мрежите на нездравословната си атмосфера. Ще ви наплаши без капка свян, ще си поиграе с възприятията ви, но ще ви накара и да се замислите кое как и кое откъде. Кървищата и сцените с брутаност не са основни, но се явяват като черешката на тортата.
Към филмът е подходено с нечовешки професионализъм. В последно време отношението към жанра ужас е като към нещо, което в най-добрия случай е компромисно. Сигурен съм, че ако оттук насетне хорърите имат за пример и опорна точка "Наследствено", то репутацията на целия жанр доста бързо ще се промени. Но от друга страна ясно съзнавам, че това мое желание ще си остане единствено на ниво мечта. И все пак е добре човек да се надява.
Лична оценка: 9/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Джордж Р.Р. Мартин - "Игра на тронове"