Бранимир Събев - "Човекът, който обичаше Стивън Кинг"

Какво пък, почвам наобратно и вместо да чакате финала на мнението ми за книгата, ето го, цъфнало в началото - проект, чиято разрушителна сила ще нанесе непоправими щети на недобре подготвената психика. "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е сборник с хорър разкази, ама от най-жесток вид, а скокът в нивото на писане спрямо "Хоро от гарвани", който бе първи на сметката на автора, е направо исполински.
Сега Бранимир Събев ни поднася четеринадесет истории, които нямате право да пропускате, особено ако обичате ужаса. Още повече, че сборникът е пуснат и за свободно теглене, което е огромен жест към феновете.
Започвам с критиката, която отразява единствено и само моето си виждане. Сборникът започва слабо, което едва не ме отказа от четенето му. Говоря за първите два разказа, които не харесах, а третият е компромисен, по-скоро клонящ към хубав.
"Арлекин" е най-слабото звено в книгата. История за сериен убиец и ченге, което го преследва. Мисля си, че силата на писателя не е в кримките, понеже частта с разследването яко издиша. Да не говоря, че на места разследващият полицай се държи абсурдно и можеше да подходи къде къде по-адекватно към ситуацията, с което по-бързо да прекрати действията на психопата. Последният е фен на игра, подобна на шаха и избива всеки, който загуби в двубой срещу него.
"Бягството" е по-добре написан, но пък свършва в нищото. Интересна идея за местоположение на затвор, обрисуван ни е любопитен времеви отрязък и дотам. Да кажем, че повярвам във възможността да се избяга толкова лесно от супер добре охраняван дранголник. Финалът обаче няма никаква кулминация и е все есно да взема да ви разкажа как е минал работният ми ден.
В "Котешкият господар" британци се изсипват в Североизточна Африка, като целта им е да завладеят земите на нубийците. Проблемът ми тук бе, че всичко е видно още от заглавието. Историята е праволинейна и без обрати. Но пък добре поднесена и се вижда повишаване в качеството.
И след това като ги почва господин ти Събев... празно няма. Чиста проба кеф. Още началото на "Докъде водят мечтите" ни показва, че авторът е майстор на словото. Но красивото въведение води до история, чийто завършек е вледеняващо потрисащ. Младо момче, пишещо хорър се решава да представи творбите си пред издателство. Младеж пълен с мечти, идеи, енергия. Човек, готов на всичко, за да покаже, че може да бъде успешен писател.
"Страх от страха" е за няколко деца, които по време на летен лагер, една вечер се събират и започват да си разказват плашещи истории. Дали са измислици или истина? Кой би могъл да знае. Тук авторът перфектно е пресъздал диалога, в който дечурлига се надпреварват да вземат думата.

"Всичко наоколо беше в кръв."

Стигаме до първия ми фаворит - "Видеокасети". В него повече от детайлно ни е обрисуван животът на ел-техника Стилиян Калчев. Аз от моя страна ще обобщя нещата с две думи - пълен несретник. Но човекът има едно единствено удоволствие в живота - да взема касети под наем, за да гледа филми. По три на ден и то предимно ужаси и порно.
Ех, как само се върнах назад във времето, когато с удоволствие ходех да си избирам заглавия за зяпане. Времена, които никога няма да се върнат, но е добре да си припомняме. Благодарен съм на автора за този разказ, който олицетворява абсолютната му почит към жанра, и всеки, наричащ себе си почитател, няма начин да не изпадне в маняшки възторг.
Иде ред на любимата ми история, озаглавена "Към Ада". В нея срещаме Иво - младеж, който на спирка в село Лозица пуши и чака да пристигне рейса за Свищов. През това време обаче момчето превърта в главата си свои си мисли, спомени и разсъждения. За съжаление, някои от които никак не леки. Прекрасна любов, грозни обвинения и сладко отмъщение. О, да, за всичко това има място в указаната от заглавието дестинация.
"Жените на живота ми" е лиричното отклонение, което идва в много точен момент, за да можем да вземем глътка въздух, събирайки сили за следващата порция агресия, кървища и жестокост. Разказът е описателен и внушава страхопочитание пред леещото се с лекота авторово слово.
В "Хижата" наградени заради литературни постижения студенти се настаняват в двуетажна сграда в град Шумен, където да хапнат, да си починат и да си приберат наградите. В плановете им влизат разходки с цел разглеждане на забележителности. Кървавата вакханалия определено не е част от програмата, но кой ли ги пита?
Вечно несполучилият в живота Геро е на прицел в "Кралят". Прясно изгонен от работа, вървейки по пътя си, мъжът горчиво се самосъжалява. Напразно и преждевременно! Защото му е отредена съдба неописуемо велика.
"Любов моя, ангел мой" започва лирично, за да вземе рязък завой към брутално натуралистичното. Голямата любов може да има много разновидности, а двама обичащи се, отдали се на занимания посреднощ в гората, не е задължително да бъдат беззащитна плячка.
"Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е третият ми фаворит. Разказ, който опрадава всички очаквания. После ги надминава.
Стефан Кралев е болен фен на тема Стивън Кинг. Притежава всичките му романи. Стаята му е облепена с плакати с лика на Краля на ужаса. Обожава лика му, личността му. Запленен е от всичко свързано с него и иска по някакъв начин да му обясни чувствата си. Фикс идеята му го обсебва изцяло и необратимо.
"Необичайно пресложение" е за мъж, който среща Смъртта. Доволно, че и предоволно забавен, в него ще се насладите на разсъжденията на оная с косата, които водят до неочаквани откровения.
В "Благословеният, вещицата и дяволът" окултните сили и мистиката взимат превес. Разказ за монах, който до такава степен е хлътнал по вещица, живееща в гората, че е готов да изпълни всичките и желания. Дори и те да са свързани с това да бъде нанесена вреда на братята от манастира. Груба, болезнена, цинична, изпълнена със секс и насилие - историята е правилният и много смел финал за книгата.

"Всички седнаха да закусят принцеси с кайма и айрян."

Стилът на Бранимир е разпознаваем и аз бих го уподобил на стаена зад укритие отровна змия, готова да атакува. Захапката попада дирекно в съзнанието и отровата се разлива. Така ни връхлитат и моментите, в които настъпва приятната част с кълцане и клане.
Но. Приликите са дотук. Всъщност разнообразието от теми в разказите е огромно и няма случай, в който история с история да си приличат. Към всяка творба е подходено различно и оригинално. Идеите са взимани буквално отвсякъде и са развити подобаващо, спрямо жанровите нужди.
Социалният коментар не би допаднал всекиму. Защото отразява истината. В разказите, в които авторът използва за главни персонажи нашенци, той показва, че познава отлично психиката на обикновения бъларин. Онеправдан, озлобен, стресиран - все качества, избиващи към агресия, които могат да доведат до трагични последици.
Много от героите му са изнервени или откачили непрокопсаници. И как няма да е така в държава, в която законите на практика липсват? Неможещи да се реализират професионално и в личен план млади хора, които още след завършването си започват да страдат. Връзкари, които успяват да избегнат правосъдието, дори да са убийци. Шефове, гаврещи се с работниците си, намаляйки заплати, като използват смешни и лесно оборими аргументи. Безполезна и неефективна полиция. Без акцента да пада върху тези елементи, те присъстват и са доста смарт вмъкнати, като допълнитено са доукрасявани със сеч и карантия и накрая им е лепнат етикетът хорър.
Абе с две думи, проличава си, че писателят е народен човек, който отлично познава битието на сънародниците си. Дава си сметка за трудната ситуация, в която се намира държавата и не се свени да направи рязък коментар.
Прав е Бранимир Събев. Прав е за много неща, включително и за това, че българинът чете, но не му се дават пари за това удоволствие. Директният подход е негово вярно оръжие, а думите му са остри като мачете, с което той замахва уверено. И винаги поразява целта, защото отсреща ще се изсипят я черва от разпран търбух, я ще падне крайник, я глава.
Лична оценка: 8/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny