Rise of the Planet of the Apes (2011)


Никога не съм бил фен на старите филми от поредицата, то и толкова съм ги гледал, но веднъж пробвах да се задълбоча в Бъртановата версия от 2001-ва и горчиво съжалих за това си не добре обмислено деяние. Така че няма да разглеждам настоящето заглавие като предистория, а като самостоятелен филм. А като такъв "Възходът на Планетата на Маймуните" е просто чудесен, а лично за мен е по-добър от двете си продължрения, поне на ниво развлекателна стойност.
Запознаваме се с Уил Родман (Джеймс Франко), който е учен, работещ по проект свързан с откритието на лек за алцхаймер. Драматичният оттенък е налице, тъй като бащата на Уил е болен от коварната болест. Понеже разработката на въпросния лек се базира на експериментална основа, за опитни мишлета,  на които да бъде инжектиран серума, имаме подбрани няколко случайни маймуняка.
Лекарството има невероятен ефект върху приматите, изразяващ се в поумняване. НО. В един не толкова прекрасен ден ситуацията излиза от контрол и след груба издънка проекта бива спрян, а маймуните изтрепани. Не ни е показано как, тъй че споко.
Една от маймуните се оказва бременна и малко преди да бъде гътната, ражда невероятен сладур, който умилява душицата на Уил и той взема малката топка косми, за да я отглежда като своя рожба. От първите дни на престоя си у младия учен примата показва завиден интелект, защото е прихванал от гена на системно наблъскваната си със серума майка.
Та сюжетът се върти изцяло около живота на маймуната Цезар, както бива кръстена в последствие, като са показани най-щастливите му мигове, така и най-критичните, които довеждат до батални сцени, в които Цезар повежда армия от космати събратя по пътя към свободата. Е, преди това тази армия влиза в лек сблъсък с органите на властта, но ако това не бе станало имаше шанс да забравим, че гледаме летен блокбъстър, нали?
Преди всичко филмът е добре структуриран. В никакъв случай не страда от липса на динамика и си личи, че режисьора Рупърт Уаят е един страшно кадърен тип. Като се замисли човек в сценария могат да се намерят леки пробойни, които обаче в никакъв случай не пречат на насладата от лентата.
Защото маймунската история притежава перфектна визия. Дори, бих казал, е учудващо добре заснета. Радост за окото. Ефектите са нищо по-малко от брилянтни. Ако не ми бе казано, че това всъщност не са истински маймуни, честна бойскаутска, никога не бих се усъмнил. Изглеждат повече от реалистично. Екшънът също не отсъства, като дори е в прилично количество. А като добавим и подобаващо добрия музикален фон, иде ред на въпроса: Какво повече можем да искаме?
"Възходът на Планетата на Маймуните" едновременно забавлява, но и натъжава. Което го превръща в доста емоционално наситен. Заглавието притежава няколко изключително силни сцени, на които останах като втрещен. Най-мощният момент несъмнено си остава онзи, в който Цезар казва първата си сричка. Впечатляващ!
Разбира се Цезар е главен герой и като такъв той ни е представен в дълбочина, което ни прави изключително съпричастни на премеждията му. Повярвайте - най-лесното нещо на света е да симпатизираме на умния примат. Всъщност Цезар е изигран от блестящия Анди Съркис, чийто движения и гримаси са уловени с помощта на съвременните технологии и точно те правят маймуняка толкова интересен, симпатичен и лесен за възприемане.
Мисля си, че няма по-естествено нещо от това във филм озаглавен "Възходът на Планетата на Маймуните", най-интересните персонажи, дори най-важните, да са маймуните. И това е точно така. Те са съставката, която прави лентата толкова жива и несъмнено интересна. Защото освен Цезар си заслужава да споменем горилата Бък, цирковия орангутан Морис, както и личния ми фаворит, на който по ирония на съдбата забравих нейма, но мога да опиша - проскубаният и мязащ на озверял тазманийски дявол примат, лесен е за разпознаване.
Филмът обаче страда от сериозен негатив. Минус, който при все положителното ми мнение, няма как да бъде пренебрегнат. Изненадваща тотална липса на актьорска игра и прекалено елементарни персонажи. Съгласен съм, че главни са маймуните, ама да представиш горките хорица като орда пъпеши, някак не върви. Вижте колко е просто: героят на Джеймс Франко е учен, обичащ баща си; баща му е болен от Алцхаймер; Фрейда Пинто обича героя на Джеймс Франко; шефът на героя на Джеймс Франко е алчен; шефът на приюта за примати е корумпиран; първият му син е зъл; другият му син е любезно-наплашен. Толкова е просто.
По този начин никой от актьорите няма шанс да блесне с изпълнението си, като дори това на Джеймс Франко, който несъмнено е симпатяга, може да бъде определено в най-добрия случай като средна хубост. Може Би единственият екранен образ, който става симпатичен донякъде е изиграният от Джон Литгоу баща на младия учен, който страда от от алцхаймер. Поне персонажът е драматичен и донякъде спомага за генериране на емоции у по-милозливия зрител.
Ако трябва да опиша филма с две думи, те ще бъдат следните - незабравимо изживяване. Защото освен, че се гледа на един дъх, лентата притежава уникален чар, който те кара да искаш още и още. Поне на мен ми подейства така, защото когато осъзнах, че края иде ми стана адски неприятно и тегаво. Маймунските неволи определено се оказаха ангажиращи.
Лична оценка: 7.8/10.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Джордж Р.Р. Мартин - "Игра на тронове"