I Am Noumber Four (2011)

Опитвам се да си спомня хронологията на събитията, довели до тази пагубна нощ, в която наивникът в мен отново проговори, нашепвайки ми, че "Аз Съм Номер 4" представлява чуден избор за добре изкарана мууви найт. Няма смисъл много да му мисля - отдавам грешката на преумора и слаба преценка, но е факт, че се настаних на дивана пред LCD-то и си пуснах филма.
Бързам да обявя, че мнението ми за този холивудски бисер е остро негативно. Дотолкова отрицателно, че след финала му ми се щеше да разфасовам сценаристите на съставните им части, а режисьора Ди Джей Карузо бих удушил собственоръчно, при това със сатанинска наслада.
Историята ни запознава с извънземно същество в човешки облик, притежаващо свръхестествени сили, което вместо име има някакъв номер - в случая 4. Този субект се укрива на нашата земя, без ние хората да подозираме, разбира се. Изяснено ни е, че съществата от извънземен произход са девет, като първите тримца са избити. Пише си го и на постера. Имаме едни лоши извънземни, дето преследват наще, ама ги тепят по ред на номерацията. При смъртта на първите трима, четвъртият разбира, че е дошъл неговия ред и след якия спек хуква да бяга, направляван от личния си бодигард. До мига, в който бягството вече не е опция и трябва да се бори за нещата, които обича.
Много са нещата, които не са като хората във филма, но на очи най се набива кофти постройката му. "I Am Number Four" има начало и докато всеки нормален зрител очаква да почне да се случва нещо, идва зле скалъпен и дълбоко презрян от мен край. По средата - нищо, нула, зиро, геврек на квадрат. Чаках ефекти, еми и те не струват. Колко ли се е чесал някой по носа, докато роди дебилната идея, че на главния герой ръцете трябва да светят? То бива бива липса на идеи и пробутване на пюре от тиква вместо лютеница, но това вече е втрисащо, отчайващо безумие.
Изяснихме, че постройката куца, както и дребната забележка, че в лентата за извънземния със светещи ръце не се случва нищо. Но филмът е особено нагъл и продължава цели 100 минути, които са запълнени с най-гнусната и апатична актьорска игра, която можете да си представите. Всички играят еднакво, като роботи. За тези люде представянето на елементарна емоция изглежда недостижим връх. То не бяха сериозни мутри и ококорени комбали, то не бяха избушени драми, то не бяха безкрайни селски любови. Нямам желание да изброявам имената на нещастниците, взели участие в проекта, тъй като това са деградирали типове с остра липса на талант. Образите им са лишени от каквато и да е дълбочина, а репликите в устите им изглеждат по-неестествено и от чифт рога върху човешка кратуна. На всичкото отгоре действието е бавно, мудно. Монотонно, едва се влачи, пълзи. Гърчи се като настъпан червей.
Най-много се излъгах обаче покрай очакванията ми за екшън. Никога не съм крил, че има ли що годе приятно млатене, малко напрежение и доста експлозии, без нескопосани опити за мелодрами, то аз мога да бъда доволен. За жалост обаче екшънът в "Аз съм Номер 4" е нищожен и мизерен. Баталните сцени са прекалено зле заснети и се развиват на фона на непрогледен мрак, от което усещането за брутално прецакване добива огромни размери. Лошите в лентата, тъй наречените Мадурковци, са пълна пародия. А с тези пушкала, които приличат на детски играчки, дори на големи водни пистолети, будят неистов смях.
След края на филма ме втресе. Не от настинка, а по други, добре основани причини. Продукцията определено е смущаващо идиотски филм, който никой уважаващ себе си киноман не би следвало да хареса. Нещо повече, това не е просто филм, това е бацил. Бактерия, която е в състояние сериозно да застраши здравословното ви състояние. Все съм гледал тъпотии, но ето, че отново останах изненадан от размерите на тази.
Лична оценка: 2/10.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Джордж Р.Р. Мартин - "Игра на тронове"