Джийн Райън - "Игра на нерви"

Антиутопиите имат потенциала да бъдат нещо наистина занимателно, особено ако разполагат с действие, ситуирано в интересен времеви период, що годе оригинална идея, напрегнат сюжет и ако не другите, то поне готин главен персонаж. В конкретния случай, липсата на тези съставки, съчетана със слабото писане на Джийн Райън, превръщат „Игра на нерви” в посредствен екшън за младежи, на които хич не им се чете стойностна литература. Съвсем отделен проблем на романа е, че съмнително много наподобява на сценарий за филм, лишен от дълбочина, както в описанията на местности и чувства, така и в доброто представяне на населяващите го образи.
ИГРА НА НЕРВИ е извратена онлайн игра, която впримчва участниците си, предлагайки им стблазнителни материалниблага, в зависимост от индивидуалните нужди. По този начин е възможна печалба на дреболия, като нови чепици, но и на такава, която да осигури на отделния играч изцяло платено образование в престижен колеж.
Остро неначесаната пикла Вий се сеща, че е озлобено, нуждаещо се от внимание човече, което за да се издигне в очите на слепите, записва участие ведин от по-безобидните предварителни кръгове. Организаторите на Играта взимат, че и се изкефват и започват да я обработват. Предлагат и невероятни награди, а незавършилата още гимназия Вий се изкушава до краен предел. Приемайки всяко следващо предизвикателство,тя започва да осъзнава, че Играта знае прекалено много за нея, но това изглежда незначително на фона на факта, че от извратено-перверзна, тя започва да се превръща и в животозастрашаваща.
Поради липса на конкретно обяснение, останах с усещането, че действието на романа се развива в наши дни. Това не е някаква пречка, просто нещата остават обикновени и ще се разчита на оригиналността. И такава поне в началните три, четири-пет глави не липсва. Нищо уникално или нечетено досега, но определено звучащо зарибяващо. Еднообразното писане на авторката обаче бързо бързо втръсва и в един момент забива към добре утъпканата пътека на клишираните ситуации, на които сме пляскали чела в безброй тъпи книги.
Сюжета е напрегнат точно дотам, където става ясно, че отново се натъкваме на познатата картинка, показваща ни малкия беззащитен човек, изправен срещу могъща организация, която трудно може да бъде съборена. Не че е невъзможно подобна фабула да работи, но това вече много зависи от съпричастността ни към главния персонаж.
Тук вече е големият ми проблем -  аз не харесах Вий. Нито проблемите и в миналото, докарали и главоболия с родителите в настоящето, нито любовните и трепети, нито разсъжденията и, изобличаващи дълбоко вкоренената в същността и комплексарщина, ме убедиха, че на момичето трябва да се гледа с одобрение. Да не говорим пък за мотивите и, които варират от мега детското "сега ще ви покажа аз на вас", до доста по-гнусното обобщение "свирки за парцалки".
Моментът с растящата омраза на Вий към организаторите на Игра на нерви също не ми работеше. Най-малкото никой не и е опрял пистолет в кухата тиква, че да се запише за участие.
Освен еднообразието, в писаниците на Джийн Райън има и друг, доста по-вадещ очите недъг. Читателят не е оставен да почувства емоциите на героите. Вместо това авторката ни пробутва буквалниото си решение, като през пет минути ни обяснява колко е опасно всичко и колко много била застрашена Вий. Колкото и да ми го повтаряш това, не го ли усетя - файда йок.
Добре е, че романът показва колко всъщност знаят от Игра на нерви за участниците си. Но за всеки вече е ясно, че интернет активността ни е следена. Плахо се прокрадва идеята, че това, което вършиш, дори и да е по принуда или на ужким, всъщност е животът ти в този момент. Не е кой знае колко размишлявано по темата, но го приемам като плюс.
Шеметната динамика и малкият обем на книгата, спомагат за бързото и изчитане. Говорим за боклук, но колкото и да е куриозно, то той е четивен. Положението напомня малко на покривка омацана с лютеница, като върху петното веднага е поставено бурканчето. Привидно всичко изглежда наред, но при разтребване на масата петното лъсва. И ще трябва да се пере.
Лична оценка: 3.7/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Робърт У. Чеймбърс - "Кралят в жълто"

Майкъл Конъли - "Отменена присъда"