Like Crazy (2011)

"Like Crazy" е филм на режисьора Дрейк Доремус, който е заслужено нечувано име, имащ зад гърба си единствено малоумия, като автобиографичната лента "Douchebag" от 2010-та, а в по-късните си години безличия от рода на "Equals" от 2015-та. Точно така, този челяк е по-безизвестен отколкото е скротума ми пред представителите на нежния пол на земята, но на всичкото отгоре той е и плачевно некадърен.
Филма, който ви представям, е творба за любовта, представляваща банална буца скука, изглеждаща доста неприятно. Парче печал, крайно нескопосано и с твърде спаружено съдържание. В представянето на продукцията му напира не творческия подход, а гнусно разлигавеното имитиране на изкуство. Крайният резултат е затормозяващо глупав и грозно сополив, като пред него дори гледка като хремав ром, представлява омайваща наслада.
Сюжетъ ни натриса глупост след глупост, водещи до главобол, както и волите и неволите на две влюбени гълъбчета. Джейкъб (Антон Йелчин) и Анна (Фелисити Джоунс) се влюбват като в приказките, та даже ги и задминават - от пръв поглед. Кафенце, мафенце, ела ми на гости, глей к'во имам в гащите... опа, това беше от друг филм. Обаче някак си с уводната си част "Луди от Любов" успя да ме подлъже, че може би ще гледам нещо, дето си струва. И това поради добрите изпълнения на актьорите в двете главни роли, както и заради наличието на  химия помежду им. Диалозите им се получават, както и мълчаливите паузи впрочем. Влюбените погледи - също. Но до там. До към петнайстата минута. След това ако решите да продължите с гледането, по-добре се запасете с торба с лед или студени компреси, които да наложите върху челата си, защото режисьорът-сценарист, който си е все Доремус, и операторът, който не ми пука кой е, са се погрижили всячески да направят нещо предвидимо, тъпо, кофти изглеждащо и трудно можещо да се нарече филм. Може би по ще му ходи званието скопена форма на любовна боза.
Но нека не се отплесваме, а да продължим по правия път. Т.е. към сюжета, който обаче ни води накриво.  След гушкане, милване, гукане и всякакъв вид показване на привързаност (без секс , щото няма), наще зайчета се сблъскват с груба пречка, застрашаваща техните свети чувства. Понеже Анна е от Англия, а учи в САЩ, престоят и в страната на неограничените възможности е подсигурен чрез виза, която има валидност и срокове за спазване. Иначе ще си имаш работа с властите в "С'я ко прайм" стил, ама в малко по-твърда разновидност. Обаче връзката и с Джейкъб е феноменално ослепителна и божествено блажена и тя решава да не вземе под внимание сериозността на изтичащата си виза и остава при гаджето, да се мачкат под юрганите. Така тя измамно хитро скъсява отрязъка от време, в който ще са разделени.
Идва ред на кратко връщане в родината и след това става големия джумук. При повторното завръщане в Щатите тя е спряна от органите на реда в "Ела, че ми трябваш" стил, които от своя страна и го набиват по-здраво отколкото гаджето и го е правил някога, което е лесно всъщност, защото той никога не го е правил, и я връщат в родината и със забрана да я напуска за дълъг период от време. Така чувствата на двамата ахмаци деволюират в любов от разстояние, а както всички добре знаем от множеството филми на тази тема, тя е по-трудна за поддържане и от двадесет годишен автомобил, сменил 6-7 собственика, навъртял над 300 000 километра, че и с превъртян километраж.
Следват премеждия от свръхмалоумно естество, включващи влюбване, разлюбване, SMS-и, други половинки, каране, събиране, препиране, подпиране, оргии (Ха!!! Ще ви се!) и общо взето запълване на час и половина с неособено значими/търпими събития. Е добре, кажете ми как да симпатизирам на някого, как да ми пука за него, след като на самия него явно не му пука какво ще му се случи? А единственото възможно обяснение на действията му е, че е слабоумен.
Докато в нормалните филми на екранните образи, по които трябва да въздишаме, им се случват неща, които те не заслужават, то събитията в тази изсипана пародия се случват напълно справедливо. Има си закон - трябва да се спазва. Многострадалната Анна идеално знае какво ще се случи ако направи нарушение, НО ВЪПРЕКИ ТОВА ГО ПРАВИ. Любов? Пссъъ, бич плийз - по-скоро идиотизъм. И си получава шамарите. Е 'що аз да цивря? Трябва ли да се вайкам и да ме е грижа? Не! Дори не давам пукнат цент какво ще се случи на простата пача и как ще се отрази това на нейния възлюбен. По-точно казано: Ай донт гив а шит!
Както някъде в началото казах - продукцията изглежда зле. Гледката на грозни сгради, пусти и сиви стаи, както и задимени клубове и кръчми не ми се отрази особено добре. Отгоре на това, сякаш оператора е предрусал с бело, ама един кадър не му се е получил. Все от неправилния ъгъл снима, абе палачорска работа, свършена едно към то гьотере.
Трябва да бъде разбрано, че в "Like Crazy" не се случва нищо. Ама от този тип нищо, който е притеснителен за индивид с наличието дори на подобие на нервна система. Пред него даже двадесет минутен откъс от произволен епизод на гЛистопад изглежда като вихрен екшън, ооставящ те без дъх.Единственото положително нещо са двамата актьори в главните роли, които изглеждат добре и играят на ниво. Антон Йелчин и Фелисити Джоунс представят напълно достостоверно влюбена двойка и въпреки, че на места откровено дразнят с отявленото си лигавене и гивезене, истината е, че без тях нивото на продукцията би било още по-ниско. Ако това въобще е възможно.
С кратка поява трябва да отбележим и доста понашумялата напоследък Дженифър Лоурънс. Не се ошашавяйте обаче, нейната партия можеше да бъде изиграна и от напълно безизвестна махленска мома, като разлика нямаше да има.
Пределно явно е, че Дрейк Доремус е искал да представи реална история, взета от живота. Вместо това обаче е представил неприятна безформена субстанция извадена от бунището. Защото историята му за любов от разстояние и съпътстващите я перипетии е представена напълно неадекватно. Освен ако посланието на филма не е било "спазвайте закона", ама нещо ми подсказва, че не е това.
По принцип нямам нищо против реалните и истински филми, разиграващи възможни за случване събития. Но в тях задължително търся визия, атмосфера, провокация, или поне да представят премеждия, които се случват сравнително рядко, способни да шокират и от които да могат да се извлекат поне елементарни поуки или изводи ако щете. А това заглавие нито те кара да се замислиш, нито има развлекателна стойност. То единствено затормозява.
Лична оценка: 3/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Робърт У. Чеймбърс - "Кралят в жълто"

Майкъл Конъли - "Отменена присъда"