Battleship (2012)

Филмът действа освежаващо - като енергийна напитка. Той не просто ми хареса, той ми изпълни фенската душица. Бойният кораб определено държи стабилен курс, пори вълните мощно и пуца яко.
Кое отприщва този кеф у мен? В кръга на шегата: безупречният ми вкус, както и безпогрешният ми усет към качествено зрелище. Сериозно: разбира се, личащата си от километри Трансформърска визия, която на мен ми действа като мехлем. По-точно като животворна билка. Точно така, целият филм изглежда като пряко продължение на роботската поредица на Майкъл Бей, а хубавото е, че дори и да и отстъпва по качества, то го прави с много, ама много малко.
Няколко думи за сюжета: Земята е подложена на извънземна атака! Няколко техни машини, непознати за човечеството, се изпляскват с гръм и трясък в открито море и околностите. Мощните гадове изскачат и започват да действат на принципа разделяй и владей. Ако си седиш и ги гледаш като мишок, си защитен. Нападнеш ли ги, отвръщат с груба сила. В общи линии е това.
Отделно ни е представен нашия герой Алекс Хопър, чиято съдба е свързана със спасяването  на света. Разглезен и безотговорен, мистър Хопър изпада в безнадеждна ситуация, когато обстановката около него рязко се променя. По времето, когато се провежда обучение с бойни кораби, извънземните отцепват района и се почва меле отнемащо животи.
Но най-важният урок, който можем да си извлечем от действията на Хопър е показното как аджеба да свалим яка мацка. С изряден външен вид? С изискани обноски? Не! Пиян като мотика, разчорлен, но отдаден на каузата, с много себераздаване и жертвоготовност.
И все пак, бидейки честен човек по природа, трябва да призная, че сюжета е продран и не предлага нищо оригинално. Никой обаче не е обещавал такова нещо. А ако има някой, който е очаквал друго, то той не е в час.
Актьорската игра не е връх на сладоледа, но определено е приемлива. Тейлър Кич още в началото на продукцията за нула време прави няколко скеча и това ни позволява бързо бързо да го възприемем като наш човек. Истината обаче е, че той прави и най-доброто изпълнение във филма, за което получава моето искрено одобрение. Лиъм Нийсън е сложен за колорит, ей тъй, за биз-бизе. Риана е абсолютна сладурана, сладкишчето в продукцията. Най-горещото парче обаче и живо доказателство, че жените стават за шофьори е Бруклин Декър, която го играе изгората на Алекс Хопър. Изненадващо за мен, дори изпълнението на Александър Скарсгард, като по-отговорния от братята Хопър, се ядва. "Бойни Кораби" се отличава и със запомнящи се изпълнения на поддържащите актьори, без които просто нямаше да е същото. Повярвайте, заглавието разполага със силни козове в тази насока, които са скрити в ръкава му и ги използва точно там където трябва.
За екшъна: бацета, екшънът е феноменален. Напълно в духа на всеки уважаващ себе си блокбастър и в "Бойни Кораби" екшънът е изведен на преден план. А той е много. И като казвам много, имам предвид дори повече. То не бяха взривове, помитащи магнитни полета, експлозии, избухнали изстребители, срутващи се небостъргачи. Всичко това изглежда зашеметяващо и чисто и просто има силата да ви потроши кокалите. И това при положение, че не споменавам въртящите се гюлета, изстреляни от извънземните кораби. Там става страшно: те трошат сгради, рутят мостове, орат бейзболни стадиони, свалят хеликоптери, потапят бойни кораби - зрелище, че и два пръста отгоре. Да не говорим, че още и думичка не съм обелил за изумителните няколко битки мано а мано между извънземни и представители на нашия вид. Всичко това спомага ударно лентата да е синоним на спектакъл.
Режисьорът се зове се Питър Бърг. Тук той не е на себе си, защото е очеваден факта, че го играе Майкъл Бей. Доста успешно при това. По принцип мнението ми за Бърг досега беше по-скоро отрицателно, особено след нечовешки дебилния "Хенкок", но след този филм съм склонен да си го променя. В опита си да бъде Майкъл Бей човекът просто надминава себе си.
Прилики с Трансформърс: очевидни са. Визия, екшън, музика. Саундтракът дори е дело на Стив Яблонски, работил по мега-печелившата бай ти Бейова поредица и тук музиката му определено нажежава обстановката до червено. Не особено мелодичен, саундтракът му се отличава с динамика и изобилие от агресивни звуци. И гръмовен тътен.
Любими сцени: няма да споменавам тази, в която корабът на нашите е обстрелван от извънземната паплач, нашите дърпат ръчната (пускат котва), корабът забучва предницата, занася и взривоопасните снаряди падат на косъм пред предницата му. Велико изпълнение.
Любимата ми сцена всъщност е, когато момците от флота и Риана играят приятелско футболно мачле. След груб фаул срещу Алекс Хопър в наказателното поле, самият той се нагърбва да изпълни отсъдената дузпа. Но го прави в стил селски бек рита топка ниско в облаците.
Дори имам теория, че извънземните не са получили сигнал от нашите учени, а футболната топка е била изпратена толкова мощно в орбита, че клетите инопланетяни са се почувствали застрашени.
И за финал ще си позволя важната вметка, че работата по дизайна на извънземните и техните кораби е свършена безупречно.
Лична оценка: 7.5/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Робърт У. Чеймбърс - "Кралят в жълто"

"Зовът на Лъвкрафт"