Анджей Сапковски - "Нещо приключва, нещо започва"

Анджей Сапковски завинаги ще остане в съзнанието ми като автора на една от най-добрите фентъзи поредици, които съм чел. Визирам книгите за вещера Гералт от Ривия, които са кратки, стегнати, казват много, доставят удоволствие, действат емоционално и въобще ангажират мисълта. Това го казвам във връзка с факта, че не харесах "Нещо приключва, нещо започва", сборник с разкази, който реших да прочета преди сезона.
"Сезонът на бурите", вие за кой си помислихте? Произведенията в книгата са представители на жанровете фентъзи, фантастика и... хорър. Правилно четете, аз също бях изненадан, понеже просто не го очаквах. Мъничкият ми проблем обаче се състои в това, че истински харесах точно един разказ, от общо осемте.
"Пътят, от който няма връщане" се развива във вселената на вещера, но доста преди Белият вълк да се е пръкнал на земята, камо ли да започне да корми чудовища. Разказано ни е как дриадата Висена среща ранен мъжки екземпляр, на който решава да помогне. Лежащият безпомощно на пътя странник, се оказва всъщност храбрия Корин, който ни е анонсиран като бащата на Гералт. Не че има значение.
Не особено вдъхновяваща история, която може да мина за компромисна при добро желание. Ако очаквате обаче задълбочено описание на запознанството на Висена с Корин, то ви предстои разочарование. Двамата се сдушват набързо и им предстои да се изправят срещу смъртоносна заплаха.
"Музиканти" е първият хорър, от тук присъстващите. Самият автор признава в предисловието, че не е фен на ужаса, по начина, по който го разбираме всички и затова е представил жанра, според своите разбирания. Нямам какво да разкажа, понеже не го разбрах това произведение. Прекалено отнесено, прекалено завоалирано. Личи си, че Сапковски е имал намерение да ни засипе с оригинални двусмислици и многомислици. За мен това обаче не са нищо друго освен измислици и недомислици.
В лицето на "Тандарадай" имаме още един хорър, втори за статистиката. В него грозновата и странна, но интелигентна женица, бива ухажвана от готин тип, който на всичкото отгоре е начетен, добре изглеждащ и с положение в обществото. Много лирично отношение към жанра и още един провал. По-добре е от "Музиканти", но отново нищо кой знае какво. И за този и за предния разказ важи истинното твърдение, че не плашат.

"Бързах за среща,
да сме двама,
че чакаше ме моят драг.
Той ме посрещна
като дама,
щастлива бях до сълзи чак.
Сто целувки ми дари,
тандарадай,
ей, устата ми гори!

В миг ме направи
най-блажена
в постеля пъстра от цветя.
С радост ще слави
откровена,
дошлият тук заранта,
зърнал розите в прехлас,
тандарадай,
дето съм лежала аз."

За в "Ямата от бомбата" авторът се пъчи, че е прописал и фантастика. Средняшко разказче, което не би трябвало да е кой знае каква гордост за Сапковски, но човекът така го усеща. В него момче, което върви към училище се натриса поради заблуда и невнимание в яма. Оказва се, че вътре не е сам, а покрай тях бушува военно сражение.
В "Нещо приключва, нещо започва" най-сетне срещаме Гералт. И не само него, а тук са Лютичето, Йенефер, Цири, Ярпен Зигрин, Трис Мериголд, Ненеке и още куп познати имена, които Сапковски захвърля в лицата ни само и само да прикрие истината, че историята не струва. Плачевен разказ, който хронологично стои след "Господарката на езерото", но е писан преди "Кръвта на елфите". Ъ? Разправя се за суматохата около сватбата на Гералт и Йенефер, но се усеща като писан все едно от имитатор на именития полския автор. Създаден бил като шега. Ъъ?
"Боен прах" е трагично зле. Идеята била да се излъжат феновете, че Сапковски е спрял да пише за вещера и е почнал спейс-опера, като списанието публикувало разказа, щяло да твърди, че това е част от въпросното произведение, която само то притежава. Няма начало, няма край. Средата представлява измислена терминология и неясна патаклама.
"Златен следобед" е обяснението в любов на Сапковски към котките. Иначе разказът е поредната фантасмагория, която прочетох с отегчение, едва не довело до заспиване на стол. Главен персонаж е Чеширският котарак. Повече няма да обяснявам.
"Случаят в Мисчив крийк" е най-добрият разказ в подборката. Хубавото е, че той е не просто по-добър от останалите, понеже нивото им е слабо, а е наистина силен. Отново хорър, трети поред, а както добре знаем три е на късмет. Срещаме дружина, представители на краля и закона, които издирват жена, осъдена, че е вещерка, но избягала незнайно как от затвора, преди да бъде подобаващо наказана. Следите отвеждат търсачите до селце в гората, което е населено от жени, доста по-интелигентни от малоумните на пръв поглед мъжкари. А освен това дамите се оказват любезни и гостоприемни.
Яко е, че преди всяка история има няколко думи от автора, в които ни биват разкрити причините за написването и, както и изпада по някоя любопитна случка или подробност, която иначе няма откъде да знаем. Но ако кажа, че предисловията са по-добри от самите разкази, то ще излъжа. Информативни - истина е. Нищо повече. Някои дори звучат като оправдания или самозащита от нападки на недоволни фенове.
И не на последно място - изобщо не се вързвайте на корицата, която виждате по-горе. Срещата ви с Гералт ще е минимална и без да има файда от нея. Та думата ми е, че след всичко казано следва, чекнигата може да се пропусне спокойно, освен ако не сте фанатични почитатели на автора.
Лична оценка: 4/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Робърт У. Чеймбърс - "Кралят в жълто"

"Зовът на Лъвкрафт"