Робърт Шекли - "Обмен на разуми"

Марвин Флин е най-обикновен човек, землянин чиято страст са пътешествията. Той неистово желае да открива нови места и забележителости, но както при повечето нормални хора, за жалост не му достигат средства да сбъдне мечтата си.
Тогава, в най-точният възможен момент Марвин попада на статия, в която някакъв марсианец, описващ се като приятен тип, желае да извърши обмен на разуми. Нашият човек кандидатства и е одобрен. Какъв късмет - да разгледаш марс, чужда планета, отблизо и то във тяло пригодено за тамошните условия!
Тъкмо пристигнал на новата планета и едва разгледал новото си тяло, Марвин разбира, че вероятно е допуснал грешка като е разменил разума си. Оказва се, че марсианецът Зе Крагаш е продал тялото си на няколко индивида, а по документи друг е сключил договор преди Марвин, така че нашият землянин няма законното право да го ползва. Проблемът, истинският в случая, е че Зе Крагаш е офейкал на нанякъде и не може да бъде намерен.
До часове на Марвин Флин му предстои да остане без тяло. Човекът с нарастваща тревога разбира, че висне ли разумът му в нищото, му предстои неминуема смърт.
Това се случва в началото на този много забавен фантастичен роман на Робърт Шекли. Разбира се вие не бива да се притеснявате за Марвин - човечецът ще направи всичко възможно да оцелее, докато бъде намерено принадлежащото му по рождение тяло.
Авторът притежава чувство за хумор, което ми въздейства, а когато си играе с думите и словосъчетанията, променяйки мащабите на книгата, мачкайки клишетата и играейки си с емоциите на героите си, той показва, че е истински виртуоз. Книжлето е малко и ако искате да си доставите приятни няколко часа, не би трябало да го пропускате. Във ваш и вселенски интетес е, както би се изразил някой с афинитет към епичния драматизъм.
Робърт Шекли поставя главния си герой в много и различни ситуации - все опасни, все комични, все интересни. Стилът на писане е лек, но оригинален и макар да няма преплитане на сюжетни връзки, то имаме наличие на усукването им. Което е по-сложният и по-величаво впечатляващият вариант.

"Не се надявай да надхитриш Усукания свят. Той е по-голям и по-малък, по-дълъг и по-къс от теб. Той просто съществува.
Това, което съществува, не се нуждае от доказателзтва. Същността на всички доказателства е стремежът да се създаде нещо. Доказателството е истинско само за себе си. То не свидетелства за нищо, освен за наличието на доказателство, а това нищо не доказва.
Това, което съществува, е невероятно, тъй като всичко е чуждо, ненужно и замъглява мисленето.
Възможно е тези бележки за Усукания свят да нямат нищо общо с него.Но пътешественикът е предупреден."

Засегнати са важни социални проблеми от по-дребно естество, като нуждата от квалифициран персонал и шуробаджанащината при липсата на такъв, както и сложни и трудни за осмисляне космически мъчнотии. Да се замисляте над тях е чиста проба загуба на време, понеже те следват правила, които сами пишат и след това разрушават. Героите са с титанично
присъствие, като особено пристрастен съм към Ърф Ърдорф - детектив без разрешен случай в кариерата си, Хуан Валдец - мълчалив философ, специализирал в теорията на търсенето и Кати - любимата на главния персонаж. Да, освен всичко друго в книгата съществува и велика любов, невиждана досега, за която няма бариери, разстоянието не значи нищо, а времето е просто подробност.

"Флин се обърна. От сянката на универсалния магазин излезе някаква фигура. Оказа се каубой - смърдящ скитник, с прашна, черна шапка, смешно нахлупена върху мръсното чело.
- Нещо не е както трябва. Всичко ми се струва доста чудновато.
- Няма за какво да се вълнуваш - увери го каубоят. - Просто системата ти за метафорични критерии се е променила. А за това в затвора не вкарват. Би трябвало да се радваш, че не си се избавил от кошмарните асоциации на разни зверове и насекоми.
- Че какво им е лошото на моите асоциации? Намирам се на Сълсъс V и живея в дупка, нали?
- Какво от това? Нямаш ли въображение?
- Даже ми е в повече. Но не е там работата. Съвсем нелогично е да си въобразявам, че съм на Земята и ти си каубой, а ти на практика да си къртоподобно създание от Сълсъс V.
- Така си е - съгласи се каубоят-скитник. - Явно си пришпорил склонността си към аналогии и бушонът ти е гръмнал. Затова възприятието ти се е заело със задачата за емпирическа нормализация. Това състояние се нарича "метафорична деформация".

Времето, прекарано с тази книга, бива разсечено на части. После се сглобява пак - уж по-хубаво. Реалността се променя, а вероятностите се форсират. Но най-важното е, че в страниците на романа се потъва и излизайки от тях, това поне би трябвало да се случи, не е сигурно дали и колко промени са настъпили около вас. И ще ги забележите ли изобщо...
Лична оценка: 8/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Бранимир Събев - "Човекът, който обичаше Стивън Кинг"