Dredd (2012)

Комиксовите екранизации са сладка работа. За режисьорите и актьорите, които получават възможност да станат лесно разпознаваеми и масово заобичани без особено да се изпотят; за сценаристите, които няма нужда да се пънат излишно, а пък и имат в подкрепа солиден първоизточник в лицето на самите комикси; но най-вече за продуцентите и студиата, които в крайна сметка да налапат мазната баница. Да, филмите се получават леки, героични, надъхващи и най-важното - доходоносни.
Точно поради тази причина се пръкнаха един билюк филми по комикси, представящи ни различни супер герои от Марвел и ДиСи вселените, с кой от кой по-известен персонаж в центъра на събитията и кой от кой по-финансово успешен. Интересното обаче е, че от време на време на филмова лента се пръква и по някой друг комиксов персонаж, който не принадлежи към никой от двата конкуриращи се лагера и за който се оказва, че на никой не му пука.
Кой е Дред? Тези, които са чели комикса знаят. Тези, които са гледали филма "Judge Dredd" със Силвестър Сталоун също би трябвало да знаят. Те обаче пък казват, че не бил такъв, какъвто го изкарвали там. Не знам дали е така. Не съм чел комикса, а старата лента съм я гледал, но толкова отдавна, че нищичко не помня. Сега с новата филмова продукция нещата явно се понаместват - подобно на гръбнака на маста Брус от "The Dark Knight Rises"  и критици и фенове са уж единодушни, обявявайки я за точно пресъздаваща образа на главния персонаж, както и атмосферата в комикса. Може и да са прави, не споря.
Одобрението в гнилите домати е подозрително високо. Оценката в IMDB достигна изумяващи висини. Но знаете ли кои цифри смятам за най-точно описващи положението с "Dredd 3D"? В случая за мен най-достоверно отразяващи нещата са бокс офис резултатите - около 40$ млн. долара печалба, при около 40$ млн. бюджет. Сметките не излизат. Реалността обаче е такава и аз я приемам без чудене и вайкане и макар да признавам, че не заслужаваше чак такава мизерна съдба, то филма за ченге от бъдещето не е тази толкова хубава творба, която доста народ се опита да изкара.
Пренасяме се в бъдещето. Светът, какъвто го познаваме го няма, забравете го. На негово място виждаме руини, цари разруха. Хората обитават един единствен годен за живеене град - Мега Сити. Престъпността обаче е в огромни норми. Борбата с криминалния контингент бива водена от Съдиите. Нещо като нов вид полиция, само дето имат по-интересни правомощия. Могат да преговарят, да издават присъди и ако се наложи да екзекутират нарушителя на място.
И тук изскача Дред. Легендарен. Катил сред катили. Нацупен, непоклатим, лишен от емоции, стриктен - направо уставняк. Имащ странната склонност да пуска не особено забавни лафчета. Днес той е натоварен с тежката задача да тества новобранец - млада девойка, имаща мерак да стане Съдия. Двамата имат задачата да щурмуват пълна с престъпна измет сграда, на последния етаж, на която се намира главната гаднярка, стояща зад направата и разпространението на нов вид наркотик.
Проблемът ми не се състои в това, че филмът е тъп. Дори и да е - голям праз, нито ще е първия, нито последния. А той не е и чак толкова тъп.
Тогава какъв ми е проблемът? Проблемът ми е, че два месеца преди да гледам "Dredd 3D", вече го бях гледал. Само че под друго име - "The Raid: Redemption".
Сериозно ли не сте го гледали? Ако не сте, веднага поправете грешката, а ако сте, значи знаете за какво говоря.
И там ченгета влизат в сграда пълна с престъпници и трябва да достигнат най-високото ниво, за да се доберат до главния мафиоз. Само дето там имаме брутално ненормални екшън сцени, които те оставят зяпнал от изумление. Луда работа ви казвам. Ръкопашни схватки, които разстърсват със своите агресия, находчива хореография и реализъм. И са много. И е наблегнато на тях. Трошат се подове, стени, врати, експлодират битови уреди, блъскат се кратуни в твърда повърхност, реже се плът, от тупаниците, които понасят действащите лица заприличват на минали през месомелачка.
А в "Dredd 3D", който практически е със същия сюжет, ей тея схватки, за които разправям, са заменени с къде къде по скучни престрелки. Нашият смел съдия и амбицираната му подчинена се изкачват етаж по етаж, бавно достигайки целта си и тук таме разстрелват, не чак толкова ефектно, по някоя и друга банда шматароци. Все едно гледам олекотена версия на по-горе споменатото заглавие.
Цялата тази стрелба по едно време втръсва много яко и човек почва да се чуди кога най-после на оня с каската ще му хрумне да раздава юмруци. И това се случва, но не бързайте да се радвате! Схватките са твърде малко, твърде кратки, твърде накъсани, абе като ги видите сами ще си дадете сметка, че са зле заснети и незапомнящи се.
Атмосферата е тягостна. Мрачна. Тъмна. До степен режим на тока. Не, по-скоро до степен някой е нямал пари да плати тока и за това друг някой го е спрял. Такава тъмница скоро не бях гледал и ви казвам правичката - не бях ОК. И "Черният Рицар" е мрачен, ама разликите с "Дред" са ужасяващи. При втория е едно такова мътно. И като вземем в предвид, че на няколко места достолепния съдия хвърля димки, а от експлозиите, причинени от пуцаницата, навсякъде се стелят мъгливи завеси, трябва да признаем, че черната мрачина идва малко в повечко.
Режисьоер на продукцията е Пит Травис, за който знаейки заглавията във филмографията му, бих казал, че и тук е работил на познатото за него ниво. Т.е. сътворил е нещо тип нищо особено. Операторската работа е на ниско ниво. Нито за миг човек не успява да се пренесе в град в бъдещето, а гледките с мизерни коридори и предимно затворени пространства са доста неприятни.
Актьорските изпълнения не са елемента, който да възнесе филма над средняшкото ниво. Ролята на Дред е поверена на Карл Ърбън и човекът се пъне да е корав. Новобранката е Оливия Тирлби, която изглежда крехка, но притежава силици, а има и скрит коз, с който да се измъкне от напечените ситуации. А отегчената Лена Хийди е незаинтригуващ злодей, като ролята е напълно окепазена от вялото и изпълнение. Останалите лица, пречкащи и бутащи се пред екрана, не заслужават особено внимание.
Май че в цялата тая работа имаше и някакъв саундтрак. Само дето не успях да го чуя. Видите ли, през цялото време той бе заглушен от безкрайно басово бучене, бръмтене и бучащо жужене. Вчико друго си го имаше, но наченки на мелодия - не!
3D-то пък е ярък пример за ненужност. Напълно излишно. Проявява се точно в 2-3 сцени, когато в кадър попадат наркомани под въздействието на наркотика Slo-mo. Изпъква и при началните надписи. Общо взето му се събират около 5 минути, в които можем да го мернем. Смешна работа. А и допълнително затъмнява образа, мисля това се разбира от само себе си.
Най-големият плюс на филма сякаш е фактът, че Дред не е супер герой подобно на повечето персонажи от комикси. Няма някакви супер сили или таланти, а разчита на двете си ръце и трезвата си преценка. Въпреки това обаче е елементарно представен, а и не ме убеди, че е коравото копеле, за което всички го имат. Мигът на тежката присъда настъпи: очаквах повече.
Много повече.
Лична оценка: 5.2/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Робърт У. Чеймбърс - "Кралят в жълто"

Майкъл Конъли - "Отменена присъда"