Confessions (2010)

Класна стая. Палави ученици, които правят всичко друго, само не и да внимават в час. Даскалицата си каканиже нещо си, а дечурлигата уплътняват времето с приказки, смях, чатене по смартфоните, препирни, побутвания и още от рози род.
Тогава учителката започва да разказва лична история, с която категорично приковава вниманието върху себе си. Историята е за това как намира дъщеричката си удавена в басейн. За това как не вярва, че това е инцидент. За това, как е убедена, че виновниците в момента се намират в класната стая.
Съдейки по оценката в IMDB и отзивите като цяло, това би следвало да е много силен филм. Само че гледайки го не спрях да се чудя кое му е чак толкова доброто. Може би проблемът е в мен, понеже открай време не съм в добри отношения с азиатското кино, но все пак ще дръзна да спиделя впечатления.
"Изповеди" е бавен. Става дума за напълно спрял и вредоносно скучен. По-скоро бихте усетили как земята се върти около оста си, отколкото да бъдете увлечени от действието на екрана.
Филмът е дълъг. Не, в смисъл с нормална дължина си е, но се усеща такъв. Понеже той е наблъскан със свръхизлишни сцени, без които щеше да е с поне половин час по-безболезнен.
Кои сцени ли ме питате?
- Падаща обувка на забавен кадър. С множество повторения;
- Падащ GSM на забавен кадър;
- Проточено вървене на едно от децата по училищния коридор;
- Близък план на часовник, чиито стрелки вървят наобратно. С множество повторения.
Продукцията е монотонна. Понеже сюжетът е придвижван от монолозите на изповядващите се персонажи, това предполага добра акрьорска игра. Да, ама не - главните действащи лица си приказват равничко. Пред техните слова новините по националното радио, че и по Хоризонт, биха ви се сторили като превъзбуден епос.
А когато все пак на актьорите им се налага да покажат игра, нещата стават още по-грозни - следват сцени с разкривени и облени в сълзи муцуни, драматични прибежки, отново на забавен кадър, по коридори и на няколко пъти грубо пресилен смях.
Лентата е абсурдна. Ученик качва видео в интернет, в което обяснява, че ще избие съучениците си с бомба. Даскалица, която слага в малкия си джоб гении на злото със своя извънземен план за отмъщение. Жената хвърля празно за пълно и само гледа сеир. Не, това не са сюжетни дупки, това са моменти върху, които се акцентира.
Повече няма да дрънкам и ще приключа с това как се чувствах докато гледах тази мистериозна история заснета като суха паста. Почувствах се прокълнат. Отчаян. Наказан. Сам и изоставен. Страдах.
Лична оценка: 2.5/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Бранимир Събев - "Човекът, който обичаше Стивън Кинг"