Ю Несбьо - "Хлебарките"

Премеждията на инспектор Хари Хуле в Австралия, в личен план бяха пълно фиаско, но в професионален се оказват кариерен трамплин. Вестниците пишат за разкрития случай, хората четат и кимат одобрително, Хуле дава интервюта по медии и може да се каже се превръща в нещо като мини знаменитост.
Новият случай обаче чука на вратата. Норвежкият посланик е намерен в публичен дом в Банкок със смъртоносно инсталиран нож в гърба. Случаят изисква разследване, около което да не се вдига много шум.
Хари Хуле е изкаран от кръчмата, където на практика живее и изпратен вТайланд с изричните заповеди да бъде максимално дискретен. Кой ти очаква обикновен пияндурник да разкрие каквото и да било?

"<<Навярно Хуле се нуждае именно от такава задача в момента>>, утеши се Бярне Мьолер.
- Съжаляваме, че се налага да ви отнемем толкова ценен кадър - заключи Аскилсен.
Бярне Мьолер едва се сдържа да не прихне."

Инспекторът обаче си налага волята и мята соковете и кока колите. А да - почва и да върши работа. Помагат му старши инспектор Лиз Кръмли и нейните подчинени, които въпреки, че имаха някакви навици и умения, различаващи ги един от друг, общо взето ми бяха едни и същи.
Случаят освен деликатен с напредване на времето става и гнусен. Изскачат компромати с детско порно, в което не се знае посланикът какво място е заемал, появява се инфо, че въпросният е дължал пари на букмейкъри, става ясно, че нещата в къщи не са вървяли и съпругата на мъртвеца има любовник. Едно обаче е кристално ясно, който и да си избере за заподизрян нашият инспектор, той все е норвежец.
Книгата притежава няколко паметни екшън сцени. Най-открояваща се беше тази до и в басейна. Едва си поех дъх. Не бях срещал толкова бит главен персонаж от книгите на Реймънд Чандлър насам, между другото.
Липсваха ми алкохолните изцепки на Хуле. Докато в "Прилепът" от един момент насетне Хари я подкарва гьотере, тук той е концентриран и педантичен, което ми се стори някак обикновено.

"Лиз погледна пръстите на краката си и стрелна мнително Хари.
- Някой казвал ли ти е, че страдаш от параноя?
- И още как. Понякога обаче и параноиците ги преследват."

Също за минус може да се брои и начинът на разкриване на престъплението. Имам предвид, че вместо накрая да се замисли и да си каже, че така е било логично спрямо подхвърлените улики, читателят по-скоро остава с впечатлението, че Хуле разкрива случая, понеже аврорът знае какво се е случило. Не знам дали ме разбрахте, но важното е, че това не е чак такъв проблем. "Хлебарките" е занимателна и я препоръчвам. 
Придружете трезвия инспектор до Банкок пък хич да не ви пука от безумното движение по пътищата, адските жеги или мръсния въздух. А дали Хари ще тръгне в следващия роман да търси изверга изнасилил сестра му, въпреки забраната на шефовете? Ще поживеем, ще видим.
Лична оценка: 7/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Робърт У. Чеймбърс - "Кралят в жълто"

Борис Акунин - "Коронация"

Любими цитати от любими книги: Реймънд Чандлър - "Дългото сбогуване"