Сибин Майналовски - "Сянката"

В "Сянката" са събрани доста разкази от жанровете фантастика, ужаси и фентъзи. Това обаче в никакъв случай не е сборник, който бих препоръчал на някого, било той и любител на въпросните жанрове. Причината е твърде прозаична - книгата е глуповата.
Български автор - Сибин Майналовски, моите уважения към него, но творбата му не става. Както ще видите от постнатите малко по-долу снимки разказите са много. Това, което няма как да знаете обаче е, че са къси, плитки, наивни, недоизпипани... Това важи за почти всички, с изключение на точно две произведения, които с много уговорки все пак минават метър.
"Сянката", "Джонатан и звездите", "Имаш ли огънче?", "Symphoniae mortuorum", "Курабийка късметче", "Градът", "Третият закон на Толкин", "10 мг внимание", "Някой друг да не ми харесва котето?" влизат в категория пълна дупка. Много са зле и създават усещане, че са едва ли не първите произведения на още неосъзнал се автор. Надявам се наистина да са първите му. В тях няма да откриете нищо интересно, а  идеята, която е подбудила Сибин да ги надраска, си остава ясна единствено в собствената му глава.
"Обичай ближния си", "Лабиринтът на възмездието", "Мракът и дъщеря ми", "Купете си фантазия...", "Неверие" попадат образно казано във втората категория - тази, която сякаш издава мнението на самия автор за някои аспекти от живота и за писането... Първите три сякаш крещят: "Аз съм женомразец!!! Мразя леките жени! Ще ги изпозаколя всичките, щото не ми връзват или пък са гадове!!!" Четвъртият и петият пък са умилително жалки. Усещат се като: "Вижте ме колко съм талантлив само! При мен са идеите, сюжетите, описанията, яките персонажи! Ама развивам ли се? Книги се издават само на връзкарите и тарикатите!" Грозна работа.
"Искам вкъщи", "Симбиоза", "Спокойствие, инкорпорейтид", "Котенцето", "Роботът-комарджия", "Цветето от Антарес", "Човекът, който виждаше бъдещето", "Стани герой" са от категория трета - пак глупави, но с малко по-ясно изразен сюжет. За някакви качества обаче дума не може да става.
И в категория четири влизат двата разказа, които малко ми допаднаха - "Телефонът на Краля" и "Накъде?" В първия случаен тип намира смартфон, който се оказва на самия Ствън Кинг, а на всичкото отгоре е и прокълнат. Във втория солиден бизнесмен бива предаден от GPS-а във собствения си луксозен автомобил.
Най-вероятно сте чели сборници с разкази от други автори. Сякаш е закон в такива да има по някой друг лош разказ, повечето обаче са интересни, а няколко винаги, като по неписано правило изпъкват. С дължина, с въображение, с размах. Направо те изкефват на макс. Все едно едва ли не заради тях се случва целият сборник.
Тук точно това липсва. Дори заглавното произведение "Сянката" е обидно кратко и недоизкусурено. Всички разкази без изключение се четат леко, като не изискват пълно внимание. Докато четете може да обмисляте къде ще прекарате отпуската си, как да оптимизирате семейния бюджет или пък как ще се разправите с поредния глупак, който ви е изнервил на работа, примерно и това няма по никакъв начин да ви попречи да схванете смисъла в историите. Всичко е на повърхността, толкова е очевидно.
Ще дам още един шанс на Майналовски, това е сигурно. Силно се надявам обаче другите му книги с кратки истории да са на светлинни години от тук разглежданата.
Лична оценка: 3/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Джордж Р.Р. Мартин - "Игра на тронове"